* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Петкана Стоян продума:
- Либе Стояне, Стояне,
ти ядеш, либе, и пиеш,
във тия хладни механи,
сърце ти яло и пило,
овцете ти са заклани,
никой ги не е заклал,
а ги заклала, заклала
сестра ти - пуста Тодора!
Стоян си нищо не рече,
а на Петкана продума:
- Либе Петкано, Петкано,
без овци я си по-мога,
без сестра я си не мога!
Па си се дома върнала,
(...)
и на Стояна думаше:
- Ти ядеш, либе, и пиеш
в тия хладни механи,
сърце ти яло и пило,
биволи са ти заклани,
никой не ги е заклал,
заклала ги е сестра ти,
сестра ти - пуста Тодора!
Стоян си нищо не рече,
а на Петкана продума:
- Либе Петкано, Петкано,
без биволи си по-мога,
без сестра си не мога!
Петка се дома завърна,
извади остро ноженце,
хубаво си го наточи,
па си детето повика:
- Мамино дете, мамино,
хай да те мама надои,
че ще те мама заколи -
за бащино ти пиянство,
за лелини ти ядове!
Па си детето надои
и му главата отряза,
и при Стояна отиде,
в тия хладни механи,
и Стояну си думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
два пъти, либе, дохождам,
сега ми е трети път,
ти ядеш, либе, и пиеш
в тия хладни механи,
сърце ти яло и пило,
детето ти е заклано,
заклала го е сестра ти,
сестра ти - пуста Тодора!
Стоян си нищо не рече,
па си полека подстана
и право дома отиде,
и си на сестра думаше:
- Сестро Тодоро, Тодоро,
завърти бели ръкави,
замеси тесто кисело,
наточи вити баници,
заколи, сестро, кокошка,
да ядем, сестро, да пием,
че заран, сестро, ще идем
в тая висока планина,
във това пусто вейниче,
шумата, сестро, да градим.
Тодора Стоян послуша,
та си в гората отишли,
Стоян Тодора пробутна
в тия пусти падини...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012