* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Два ми брата верно живували,
мегю них са сестра милували;
къде ходят се и нея водат.
Ойдоха си на новие пазар,
на новие пазар - на панагир,
що видоха, се й накупия;
купия й две рушки нофчета.
Не свиде се кучка Павлевица.
Тамам било ф нощта полунокь,
убоде си два вола в кошари,
па си викна колку що си може:
- Стани, стани, Павле стопанине,
да си видиш сестра ти Мария,
убола ти два вола в кошара!
- Лежи, лежи, кучко Павлевице,
сестра Мара нека ми е жива,
аз волове па кье си купя!
Тамам било в нокьта полунокь,
не свиде се кучке Павлевица,
убоде си два кона в конушник,
па си викна колку що си може:
- Стани, стани, Павле стопанине,
да си видиш сестра ти Мария,
убоде ти два кона в конушник!
- Лежи, лежи, кучко Павлевице,
аз конето па кье си й купя,
сестра Мара нека ми е жива!
Тамам било в нокьта полунокь,
източи си довет бъчви вино,
па си викна колку що си може:
- Стани, стани, Павле стопанине,
да си видиш сестра ти Мария,
ако уби два вола в кошара,
ако уби два кона в конушник,
що източи девет бъчви вино!?
- Лежи, лежи, кучко Павлевице,
аз виново па кье си го купя,
сестра Мара нека ми е жива!
Не свиде се кучка Павлевица,
не може сестра да си омрази,
сос нехните мили до два брата.
Тамам било в нокьта полунокь,
убоде си това мъжко дете,
мъжко дете у шарена люлка,
у люлката у свилни пелени,
па си викна колку що си може:
- Стани, стани, Павле стопанине,
да си видиш сестра ти Мария,
убола ти това мъжко дете,
мъжко дете у шарена люлка,
у люлката у свилни пелени!
Дожалело на сестра му Мара,
дожалело и ем докривело
и на брата милно си говори:
- Я земи ме, брату, одведи ме,
одведи ме горе в планината
и сосечи ме дропка по дропка,
най-големата що мравка вдига.
Ако съм го, брату, направила,
дека паднат моите ръце,
да се стварат два дъзи мостове;
дека паднат моите очи,
да се створат два студни кладенца,
а дека падне мойта снага,
да се створи църква Мариица!
Ка е рекла, се е така било -
одведе я на висока планина,
сосече я дропка по дропка,
най-голема що то мравка вдига.
Я дека й паднали ръцете,
створили се два дъзи мостове;
я дека й паднали очите,
створиле се два студни кладвнца;
я дека й паднала снагата,
створила се църква Мариица:
що дойде болно, се здраво с' иде.
Разболе се кучка Павлевица,
се доктури редом покания,
од никой се доктур лек не фата.
Ка е чула за църква Мариица,
на Павла си она говореше:
- Павле ле, Павле, мой стопанине,
одведи ме ле на тая църква,
що болно иде, се здраво дойде.
Взема я Павле и однесе я.
Таман било близу до църквата,
проговори църква Мариица:
- Назад, назад, кучко Павлевице!
Кат' убоде два вола в кошари,
ка кайдиса да убодеш, леле,
да убодеш два кона в конушник;
ка кайдиса да източиш, леле,
да источиш дввет бъчви вино,
ка кайдиса да убодеш, леле,
да убодеш мъжко дете в люлка?
Ка е дочул, море, брат й Павле,
върнал си я, море, на назаде,
па си я одведе право дома,
намачкал я - катран и масло,
и я запалил жива да гори.
Проговори кучка Павлевица:
- Гаси, гаси, Павле стопанине,
изгоре ми равната ми снага!
- Гори, гори, кучко Павлевица,
ти одвои сестра од два брата!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012