* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Седнал ми Балю да яде,
да яде Балю, да пие
с негово булче Милинка,
с негова сестра Иринка.
Всичките ядат и пият,
Милинка булка не яде,
не яде, още не пие,
привлезе в мази дълбоки,
източи вино червено,
река от вино протече,
като във къщи привлезе,
и си на Баля думаше:
- Бальо ле, Бальо чорбаджи,
що не изпъдиш сестра си,
сестра си, Бальо, Иринка,
да не ни прави зарари:
привлязала в мази дълбоки,
източи вино червено,
река от вино протече.
Бальо си нищо не рече,
най ми се жално говори:
- Нека го прави сестра ми,
той е на нея бащино.
Милинка булка хубава
не яде, още не пие,
привлезе в тъмно яхъри,
извела коне хранени,
хранени, незапрягани,
че им главите отряза.
Като при Баля отива,
и си на Баля думала:
- Бальо ле, Бальо чорбаджии,
що не изпъдиш сестра си,
сестра си, сестра Иринка
да не ни прави зарари:
превлязла в тъмно яхъри,
извела коне хранени,
хранени, незапрягани,
че им главите отрязала.
Бальо си нищо не рече,
най ми си жално говори:
- Нека го прави сестра ми,
то е на нея бащино.
Милинка булка хубава
привлезе горна градина,
кошари пчели пустила
(...)
привлезе горна кошара,
изклала стадо ваклоно
(...)
привлезе горни етажи,
мъжко си дете заклала,
викнала и заплакала:
- Какво й прави детето,
та му главата отрязла?
Като при Баля отишла,
и си на Баля думаше:
- Що не изпъдиш сестра си,
(...)
Бальо си нищо не рече,
че стана Бальо, отиде,
дор три ми огня запали,
в първия огън той хвърли
своето дете заклано,
втория огън той хвърли
своята сестра Иринка,
в третия огън той хвърли
своето булче Милинка.
Дето детето гореше,
чисто се сребро лееше;
дето сестра му гореше,
червени рози цъфтяха;
дето Милинка гореше,
черен се катран лееше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012