* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Марийка двори метеше,
двама я братя гледали,
един си други думали:
- Марийка да се не жени
таз зима и таз година;
хайде Марийки да направим
синьо зелен джънфз до земя,
я мораво сукно до пети -
да ходи, да се находи,
да носи, да се наноси
на двама братя мената,
мената и премената!...
Нейната буля Тодорка,
та каил не е станала,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, либе Стояне,
мене ми, либе, омръзна
ката неделя сгледници,
ката понделник бъклици,
хайде калина да дадем!
Стоян булни си думаше:
- Няма Марийка да женим
таз зима и таз година!
Тя каил не е станала,
че стана рано в неделя,
че си детето заклала,
Стояну конят промуши,
сто мери вино пуснала,
петдесет - върла ракия;
че си бинишът облече,
че на черква отиде.
Марийка двори метеше,
тя на Марийка думаше:
- Мари, калино Марийке,
аз на черкова ще ида,
аз не ще много да седя -
доде се чете вангеле.
Детето 'ко ми заплаче,
да влезеш, да го залюлейш!
Станала, та й отишла,
не е се й много маяла -
доде се изчете вангеле,
и се й назад върнала.
Тя си люлката отвила,
детето в кърви обтънало;
'га си в избата влязла -
Стояну конят промушен,
сто мери вино пуснато,
петдесет - върла ракия...
Тя викна, та се разплака:
- Мари, калино Марийке,
какво ти стори детето,
та му главата отряза,
Стояну конят промуши,
сто мери вино пуснала,
петдесет - върла ракия?!
Марийка плаче и дума:
- Нито й дете плакало,
нито съм в къщи влизала,
защо хортуваш таз дума?
Като си иде млад Стоян,
Тодорка викна да плаче:
- Стояне, либе Стояне,
какво е чудо сторила
наша калина Марийка -
тя ми детето заклала
и тебе конят промуши,
сто мери вино пуснала,
петдесет - върла ракия!
Стоян се люто разсърди,
че той си дръпна брадвата,
дето Марийка достигна -
там й главата отряза.
Дето й падна главата -
голям кладенец станало;
дето й падна лешата -
там е манастир станало;
дето й падна косата -
чести кории станало...
Мина се една година,
че се Тодорка разболя,
че лежа девет години,
девет постели изгнои.
Тя на Стояна думаше:
- Стояне, либе Стояне,
много се й, либе ле, прочул
калининът Марийкин манастир;
хайде ме, либе, заведи,
дано си, либе, оздравям!
Станали, та са отишли
на Марийкинът манастир.
Кат' са на манастир отишли
и там си душата дала...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012