* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Марина двор метеше,
двама я братя гледаха,
един си други думаха:
- Кога ще Марина порасне
и ние на сбор ще идем,
армаган ще й донесем,
на бяла гушка - гердан,
на тънко кръстче - колан!
Отде ги чу буля им,
буля им - некаилница,
тя каил не е станала.
Влязла в хладни зимници,
заклала си руси биволи,
бързо навънка излезе
и се силно провикна:
- Нали ти казах, Стояне,
Марина да си премахнеш,
Марина не ни е на добро!
Мъжете не я слушали,
чуди се, мае, какво зло да стори,
Марина да си премахне.
Една ми света неделя,
хубаво се е пременила
и си вкъщи влязла,
на детенце си глава отрязала,
и на църква заминала.
Като се от църква върнала,
пак се силно провикна:
- Нали ти казах, Стояне,
Марина да си премахнеш,
Марина не ни е на добро,
на дете ми глава отрязала!
Тогаз се Марина провикна:
- Бате ле, бате Стояне,
аз нищо зло не съм сторила.
Наклади, бате, два огъня,
в единия хвърли ти буля,
а в другия хвърли ти мене,
Бог ще да ти покаже -
в коя е, бате, вината!...
Стоян си Марина послуша,
наклал си е два огъня,
в единия хвърли Тодорка,
в единия хвърли Марина.
Където е Тодорка горяла -
на черни въглени е станала;
където е Марина горяла -
бяла се черква отворила,
Марина из черква вървяла
с булино дете на ръце.
Тогава Стоян е разбрал,
в коя е била вината.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012