* * *

Докога мома ще ходиш? (Кирчо и Калудка)

Калинка платно сновеше,
тънено, индиплиено.
Мама Калинка думаше:
- Калинке, къзъм, Калинке,
дай да ти платно доснова,
ти вземи стомни писани,
че иди за вода студена
на Кирчовото кладенче.
Калинка мама послуша,
взела е стомни писани,
че отиде за вода студена
на Кирчовото кладенче.
Кирчо на врата седеше,
Недка му диван стоеше,
долуджак да му налива
и си на Недка думаше:
- Недке ма, либе Недке ма,
ако си като Калинка хубава,
с алтъни ще те обнижа.
Недка й мъчно домъчня
и си на Кирча думаше:
- Кирчо ле, луда гидийо,
Калинка е мома планина,
а пък аз - жена женена,
девет съм рожби добила,
девет съм гроба наредила.
Че взе пръчка тънена
и в Калинкини отишла,
че на вратника повикала:
- Русе ле, холан, Русе ле,
стори зап на дъщеря си
да не ходи, да не люби
на женени жени мъжете!
Руси го гняв догневяло
и си Калинка залови,
та й главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011