* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Два се змея на планина бият
от них тече река Румелия,
та се стича у равна София,
у София, у тевна зандана.
У зандана Гюро тевничарин;
на ръце му пиле соколенце.
Пръсти реже та го месо храни,
сълзи рони, та го вода пои,
перчик скуби, та му гнездо прави.
А сокол му тио проговаря:
- Е, тидекя, Гюро тевничарин,
защо току ихтимар ми чиниш?
Дали чеш ме скъпо продадеш,
или че ме надалеч пратити?
А Гюро му тио проговара:
- Леле, пиле, леле, соколенце,
нечу да те скъпо продадити,
ничу да те надалек пратити.
Че те прата на моите двори,
да ми видиш мои равни двори.
А пиле му тио проговара:
- Леле, Гюро, леле, тевничарин,
язе минах онай вечер тамо.
Твои двори пелин ураснали,
стреде двори дърво огорело,
у дървото до три кукувици.
Една кука заран, та па заран,
втора кука денем на пладника,
трета кука вечер, та па вечер.
А Гюро му тио проговара:
- Леле, пиле, леле, соколенце,
щото си е дърво огорело -
това си е мойо стари баща;
щото кука заран, та па заран -
това си е моя мила макя;
щото кука денем на пладника -
това си е моя мила сестра;
щото кука вечер, та па вечер -
това си е мое първо либе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010