* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Стоян му дойде калеска,
калеска, жълта бъклица,
че му се жени балдъза,
балдъза бяла Калина.
Стоян на Радка думаше:
- Радке ле, първа първино,
Радке ле, първо венчило,
я иди в изби дълбоки,
че отсей брашно житно,
замеси тесто кисело,
разпали пещи горещи,
опечи бели краваи,
че ще на сватба да ида,
че ми се жени балдъза;
на мене, Радке, балдъза,
на тебе мила сестрица.
Радка на Стоян думаше:
- И аз ще с тебе да дойда!
Стоян на Радка думаше:
- Не бива, Радке, не бива,
че ти си, Радке, лехуса,
лехуса на път не ходи,
от хората е срамота,
от Бог е, Радке, грехота.
Но Радка Стоян не послуша,
че са на път тръгнали.
Кога в Дунава навлезли
кола се на средата пречупи.
Стоян на Радка думаше:
- Плувай си, Радке, изплувай.
А тя му отговаря:
- Не мога, Стояне, да изплувам,
мъжка ми е рожба в ръце.
- Хвърли си, Радке, детето,
плувай, та си изплувай.
- Не мога, холан, да плувам,
връв ми жълтици на шия,
много ми, Стоене, дотежаха.
- Хвърли си, Радке, жълтици,
плувай, та си изплувай.
Всичко е Радка хвърлила,
пак не можала да си изплува.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012