ВУПЕР - КОТАРАКЪТ СУПЕР

Таня Шелхорн

web | Вупер - котаракът супер

Трета картина

КОТЕШКИ ИСТОРИИ

Стаята на Ревена е в своя обикновен вид. Вупер се е изтегнал на дивана и сладко мърка. Ревена влиза с голяма папка в ръце, вижда своя котарак и с повишено настроение му говори:

РЕВЕНА. Вупер, сладък Вупи, още ли се излежаваш? Май че доста си спортувал тази нощ... хм, кажи ми?... (Сяда до него и го гали.) Чуден сън сънувах... тъй се развълнувах! Отидох в нашата библиотека и прерових цялата картотека!...

Разтваря папката и започва да изважда картони с котешки репродукции, цветни илюстрации, списания, книги. Разглежда ги, като чете или коментира написаното.

РЕВЕНА (Чете.). “Древният Египет е първият, който осиновява тези твърде полезни домашни животни. Те бързо спечелват любовта на човека и стават предпочитана негова компания. Да се убие котка се е смятало за тежко престъпление - присъждало се е смъртно наказание!”

ВУПЕР (При последните думи скача, пляска с лапи и надава радостен вой.) Мяауауау! Мяааууу! Уааууу!

РЕВЕНА. Това се казва защита на животните, нали Вупер! (Смее се.) Охоо, слушай по-нататък: “За древния Египет всички животни са били свещени, но котката е била повече от всички.” (Изважда един картон с репродукция на египетска скулптура, представляваща котешка глава с обица на ухото.) Богинята Котка! Звучи забавно, но това е история! Ти ме забърка в нея... черен, палав Вупи! (Нежно го целува.) Но да я прочетем докрай! (Чете.) “В древния Египет са приписвали на котките силата да предпазват хората от огъня. Те се хвърляли в пламъците, давайки живота си, и огънят угасвал.” (Ревена и Вупер се споглеждат и въздъхват.) Това се казва героизъм - котки-пожарникари! Днес едва ли ще се намерят такива? (Смее се.) При хората е същият дефицит!

Вупер оглежда картината на богинята-котка, имитирайки нейната поза, наднича през рамото на Ревена, любопитен към новите истории, които тя чете.

РЕВЕНА (Чете.) “От Египет, домашните котки се разпространяват към другите народности. Подарявали са се от император на император. В много райони на Азия, са вярвали, че котката отдалечава дявола и носи щастие на своя господар.”

Ревена взема Вупер в ръцете си, нежно го люлее и милва, като същевременно разиграва куклата, тъй че тя реагира като жива. Ентусиазирано му говори.

РЕВЕНА. Аз не съм суеверна, но вярвам, че ти също ми носиш щастие! Досега не знаех, че котешката съдба през вековете е била толкова интересна – то е по-увлекателно от приказка! (Спира се и усмихнато повтаря.) Приказка? Защо пък не! Толкова невероятни истории: котка-богиня, котарак-пожарникар, котки-избраници... (Оставя Вупи на дивана и отново чете.) “Японците също са вярвали, че котките носят щастие. И до днес съществуват храмове със статуите на тази котка, кръстена Манекинеко, където е вдигнала едната си лапа.” (Шеговито говори.) Вупи, ако те видя с вдигната лапа, ще зная, че ми пожелаваш късмет. Моля те, прави го по-често, защото ще имам нужда от доста окуражаване... Ама никак не е лесно, да разказваш интересно! (Смее се.) Прочетох, че една особена привързаност свързва моряците и котараците! Тяхната ефикасност в борбата с гризачите! ги прави уважавани членове на екипажа.

Докато Ревена разказва, Вупер незабелязано се измъква навън. Тя продължава да мисли гласно, като си повтаря: “моряците - котараците; гризачите - играчите”.

РЕВЕНА. Вупи, с твоята намеса, май че станах поетеса! (Едва сега забелязва, че той е изчезнал.) Ех, Вупер, тъкмо исках да ми помогнеш! Хрумна ми нещо!

Ревена разтваря двете секции и опъва между тях феерична бяла завеса. Докато върши това, разказва историята за “Моряците и Котараците”!

РЕВЕНА. Моряците са известни със своя суеверен характер. Мислели са, че котките имат сила да отстраняват лошото време. (Взема своя рошав черен пуловер, завързва на голям възел единия ръкав и изтегля края му като две уши.) Съвсем естествено, това полезно и приятелско животно, става твърде ценен компаньон в пътуването. (Хваща другия ръкав и го опъва като опашка. Влиза зад бялата завеса.)

Ревена премята пуловера пред завесата и го прихваща през нея. Осветлението се променя, остава само ултравиолета. Черният пуловер постепенно се оформя като фигура на котка, която илюстрира съответния текст. Леко се улавят музикални ефекти на вятър и плисък на вълни, на чийто фон прозвучава гласът на Ревена.

РЕВЕНА (Разказва.) Ако една котка се приближи до един моряк върху палубата, това било добър знак - шанс! (Черният пуловер-котарак се придвижва напред.) Но ако е тръгнала към него и се върне обратно от половината път, това носело нещастие. (Котаракът отстъпва назад.) Котките имали достатъчно сила да предизвикат буря със своята магическа опашка! (Черната опашка се издига грациозно.) Най-лошото нещо е било да хвърлиш котка през борда - това провокирало един ужасен ураган и носело девет години нещастие! (Котаракът се изправя на задните лапи и удря с опашка.) Ако по време на едно пътешествие котката се ближе, разрошвайки козината си назад, това предвещавало градушка. (Ближе се.) Ако киха, очаквали дъжд! (Разнася се котешка кихавица.) Ако е раздразнена или възбудена, било предупреждение за приближаващ вятър! (Котаракът заема своята характерна раздразнена поза с извит нагоре гръбнак. Ефект на вятър.)

Отново нормалното осветление изпълва сцената. Ревена наднича усмихната през завесата, пуловерът е все още във формата на котка, но бавно, пред очите на зрителите се разгъва в ръцете на актрисата кукловод.

РЕВЕНА (Сяда пред бюрото.) Трябва да запиша всички тези котешки истории от древността до това европейско средновековие, което грубо променя щастливата котешка съдба! (Развълнувано говори.) Могъщата католическа църква преследва езическите обичаи. Котката, смятана като ученик на дявола, е третирана със същата жестокост. Бедни стари жени, които са притежавали само една котка за компания, са били удавяни или изгаряни живи със своя “домашен демон”! (Разтърсва рамене.) Бррр! Тръпки ме побиват от всичко това! Такава жестокост от страна на човека към едно беззащитно животно! Трябва малко да отдъхна! (Пуска нежна музика и ляга на дивана.)

Вупер се появява, носейки едно Мишле. Поставя го върху облегалката на дивана и започва да го фиксира с поглед. Мишлето стои като вцепенено. Вупер го побутва с лапа и то леко потреперва. Ревена е притворила очи, унесена в мислите си. Котаракът наднича, за да привлече вниманието й, Мишлето леко пристъпва назад, но в миг отново се заковава на място, хипнотизирано от котешките очи.

РЕВЕНА (Като в просъница.) В края на ХVІІІ век ловът на вещици най-после приключва и котките спокойно започват отново да ловят мишки и плъхове. (Вупер се изправя на задните лапи тържествуващ.) Само черните котки продължават да бъдат преследвани... (Вупер се свива на топка и затваря очи.)

Мишлето бавно започва да се изтегля назад, Вупер не го забелязва, то бързо скача и се мушка под дивана. Котаракът сепнато отваря очи и се спуска да гони Мишлето. Ревена се надига от мястото си, вижда своя Вупи и нежно го взема в ръце.

РЕВЕНА. Вупи, искам да разкажа на децата всички тези котешки истории! А за теб ще напиша една пиеса - ще ми помагаш, нали? (Нежно го гали.) Вупи, мили, Вупи! (Гледа го усмихната.) Вупер - котаракът супер! Чудесно заглавие!

Вупер сладко замърква в прегръдката на Ревена, тя притваря очи, унесена в мечтите си. Мишлето предпазливо наднича, изкатерва се нагоре и любопитно гледа двамата. Измъква от възглавницата една перушина и я закрепя в косите на Ревена. Тя се усмихва и тихичко прошушва: “Бягай!” Мишлето се изкатерва бързо нагоре и изчезва зад дивана. Осветлението ни въвежда към следващата картина.

© Таня Шелхорн
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.05.2005
Таня Шелхорн. Вупер - котаракът супер. Пиеси за деца. Варна: LiterNet, 2005