ВУПЕР - КОТАРАКЪТ СУПЕР

Таня Шелхорн

web | Вупер - котаракът супер

Първа картина

РОЗАТА

Нежни мелодични звуци се носят леко и приятно галят слуха. С разтварянето на завесата тяхната мелодия зазвучава по-силно, светлината изчезва напълно, и ултравиолетовите лъчи осветяват чудновати форми, пръснати в пространството. Отляво се очертава силуетът на лодка, над нея разноцветни рибки или медузи сякаш са застинали в очакване; отдясно закачливо ни гледа русокоса главица с плитки, а встрани от нея рефлектират всевъзможни предмети, листчета, ленти, препинателни знаци... и какво ли още не...! В дъното на сцената една разноцветна небесна дъга се простира между тези необичайно разположени предмети и под нея деликатно се промъкват някакви лъчи, между които можем да забележим фантастични модулни петна. Лек ефект на ромолящ дъжд плавно се промъква между музикалните тонове, небесната дъга се разделя наполовина и под нея постепенно изплува една прекрасна червена роза! В синхрон с музиката тя се придвижва напред, поклащайки се грациозно около зеленото си стройно стебло. Лекичко разтваря коронката на своя цвят и неговата сърцевина се издига във формата на неразцъфнала роза, която се раздвижва самостоятелно, бавно се извива в шепите на големия розов цвят и в миг!... две зелени очи ни поглеждат сред червените листенца! В този момент други две зелени очи се появяват между неподвижните “рибки” и нещо тумбестозелено свети под тях. Когато този “неидентифициран обект” се отделя от страшно светещите очи, виждаме една ококорена жаба, примряла от страх. Двете зелени очи я фиксират и тя стои неподвижна, като всички останали предмети. Върху зелената жабешка кожа се проектира една котешка черна лапа, която я побутва безцеремонно, тя скача напред, зелените очи я преследват, отново черната лапа я пляска... този път жабата отскача по-високо, стоварва се някъде близо до “русокосата главица” и остава така вцепенена! Разнася се шум от падащи предмети. Розата трепва стреснато, бързо скрива главата си в червената корона, лекичко се смъква надолу и изчезва. Музиката продължава да прелива в нежни тонове, но един сърдит глас се обажда от тъмното: “Какво става там?” В следващия момент светва лампа, светлината изпълва цялата сцена и пред нас се появява една съвсем различна обстановка от предишната. Това е стаята на Ревена - “лодката и рибките” са просто нейният диван с възглавничките по него, “русокосата главица” е облегалката на стола с наметнатия шал, всички останали предмети са вещи от нейното бюро, а разноцветната “небесна дъга”, лъчите и фантастичните модулни петна са просто част от художествения дизайн на двете черни секции. Зад тях се намира сценичният кът на Ревена - там тя реализира своите куклени идеи. Двете секции се придвижват на колелца и бързо се превъплъщават на параван - между тях се опъва завеска или се поставят леки декори. След приключване на работата, отново се събират в обичайната си форма. На обикновено осветление рефлексните бои се смесват с останалите и всичко изглежда напълно нормално. Но когато светне само ултравиолетовата лампа - тогава стават чудеса!

РЕВЕНА. Какво става тук? (Излиза иззад секциите.) Какъв беше този шум? (Вижда Жабата.) Гледай ти! Истинска жаба върху моето бюро! (Пипа я с пръст.) Ама ти да не си хипнотизирана? (Жабата не помръдва.) Ааа, разбирам... Вупи! (Строго.) Вупер, покажи се!

ВУПЕР (досега е надничал зад дивана.) Мяяааууу! (Скача отгоре и се търкаля по гръб.) Мяууу!

РЕВЕНА. Вупи, това е вече прекалено! Прекъсна репетицията ми, а на всичко отгоре си донесъл тази жаба, която от страх е съборила кутията с моливи. Докога ще ти обяснявам, че когато работя, не бива да ми пречиш? (Сяда на дивана и го гледа строго.)

ВУПЕР. Ммммм? (Поглежда виновно, след което гальовно започва да мърка и да се гали.) Мъррр... мммм... мяаааууу... мъррр...

РЕВЕНА (взема го в скута си.) Добре, добре... разбирам, че си искал да ме развеселиш... пък и време беше малко да си почина... (Разтърсва ръцете си.) Ох, заболяха ме ръцете от тази Роза, но ще стане чудесен спектакъл... да, да, трябва да стане... (Оставя Вупи на дивана и унесена в мислите си, сяда до бюрото. Отваря своя малък компютър и понечва да пише, но погледът й се спира върху Жабата, която до този момент не се е помръднала, само ококорено върти очи). Ах, тебе съвсем те забравих! Не се страхувай, Вупер не яде жаби... искал е само да се позабавлява с тебе... Нали така, Вупи? (Смее се, гледайки двамата герои.) Хайде, сега можеш да останеш тук и ще бъдеш много полезна, ако уловиш всички мухички и комари - така ще спя спокойно! (Плясва я леко и Жабата подскоква.) Ей, най-после се съвзе! (Обръща се към котарака, който се е изтегнал върху дивана и нищо не пропуска.) Вупи, повече няма да я плашиш, за да може да си върши работата, ясно ли е?

ВУПЕР. Мауупхъъъхх! (Застава на задните си лапи.)

ЖАБАТА (поема шумно въздух.) Квааак!

РЕВЕНА. Много добре! А сега да довърша работата си... (Слага очилата и започва да пише.) “Метаморфозите на Розата” - хм, звучи добре! (Пишейки, си диктува на глас обяснителния текст в началото.)

Вупи и Жабата са в разгара на своя лов - той е заел своята котешка позиция, готов всеки миг за атака, а тя стои неподвижно със затворени очи и изплезен език. В следващия момент Вупи скача зад дивана, после се промушва през процепите на неговата облегалка (специално пригодена за играта с кукли), провира главата си между възглавничките, а Жабата отваря очи и прибира езика си. Двамата се поглеждат и пантомимно разиграват своя “диалог”, изпълнен с много гримаси и комични ситуации. Ревена включва малкия касетофон и музиката от спектакъла зазвучава - това я вдъхновява още повече и пишейки, играе с въображаемата Роза. Вупи и Жабата я гледат (вероятно смятат, че тя също лови мухи), това ги ентусиазира съвсем и на фона на нежната музика за Розата, ловът на “дразнители” придобива още по-комична окраска.

РЕВЕНА (приключва с писането, става и се протяга.) Достатъчно за днес, време е за сън! Вупер, да не си посмял да ме будиш през нощта! (Заканва се с пръст.) И никакви мишки, разбрано? (Сеща се за Жабата.) Ти можеш да останеш тук, виждам, че си примерна!

Ревена измъква от задната част на дивана своето легло-чекмедже, спира касетофона, влиза зад секциите отляво и излиза отдясно, облечена в дълга нощница. Постепенно осветлението намалява остава само ултравиолетът и фееричната бяла дреха започва да се движи сама. Приближава се до котарака Вупер, който графично се отразява върху бялата материя.

РЕВЕНА. Хайде, лека нощ! До утре! (Ляга зад дивана.)

ВУПИ (скача в леглото.) Мъррр... ръррр... мммм...

ЖАБАТА (многозначително.) Квааак!

След малко става много тихо, долавя се само мъркането на Вупи и стаята потъва в сън. Постепенно един светъл кръг се очертава около Жабата - това е любопитната Луна, чиято светлина прониква през прозореца. За да не събуди Ревена, тя ограничава своите светлинни лъчи само върху Жабата, която продължава да лови мухи. Този светъл кръг обаче я омагьосва и тя, подскачайки, се опитва да го хване. Кръгът се включва с удоволствие в играта, става ту по-голям, ту по-малък, наднича оттук-оттам, трепти примамливо като светулка, Жабата го преследва и неусетно се намира върху секцията. Светлинният кръг се разширява, осветява я още повече, една вратичка се отваря... и тя се вижда в огледалото! Замръзва, очарована от собствения си лик! Благородната Луна я поема в шепите си и я пренася в съня на Ревена!

© Таня Шелхорн
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.05.2005
Таня Шелхорн. Вупер - котаракът супер. Пиеси за деца. Варна: LiterNet, 2005