Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЦВЕТНИ ПРИКАЗАЛКИ

Мая Дългъчева

web

СИВА

Какво ли ще е, ако този свят красив осъмне ненадейно утре сив? Цветята ще поклащат сиви чашки, тъй сякаш са поли на Пепеляшки...Тревите ще личат едва-едва като набола дядова брада. Сред сивите умислени дървета унила Сива шапчица ще крета...Снежанка, с бузи сиви като прах; принцеса върху сиво зрънце грах... ще имат малки сивички мечти. А сбъдват ли се те или почти?

Петелът, до перчема посивял, каква ли сива песен би изпял? Навярно звуци дрезгави и диви, подобно пушек - сиви и лютиви...

О, не! Не искам вече да се чудя! Копнея в цветен свят да се събудя! А сивотата...Нека сивотата да съществува, ала само във мъглата.

 

ЧЕРВЕНА

Утро - разпукана диня, сълзи...Захарна струйка в небето пълзи и след минута изплува червен, палавник сънен - новият ден! Хуква, подире си стъпки реди: макове, макове - ясни следи...Спира и багри в ливади, в градини: ягоди румени, шипки, малини... Нека да види целият свят колко е весел червеният цвят!

Като калинката - капка зора и като есенна стара гора; като калпаче на мъдър кълвач, като лисича опашка по здрач...Нека узнае целият свят колко е топъл червеният цвят!

Вечер заспива, загърнат в сумрак, залезът - старче с ален мустак.

 

ЖЪЛТА

Слънчо намисли с жълта боичка да боядиса по пътя си всичко! Първо помилва с длани нивята и засияха в жълто житата. После в поточето цопна и ето - слънчеви зайчета припкат и светят, и като златно поточето блика покрай изгрялата жълта иглика!

Жълто - по човката на врабчето, жълто - в къдриците на детето, а пък жълтурчето вири носленце, сякаш намига с жълто оченце! И се завърта земята във кръг - жълта, подобна на пресен жълтък...

Цял ден рисува Слънчо с лъчите, капнал е вече - затваря очите. Ала, преди да заспи в планината, свойта картина надписал е: “Лято”.

 

ЗЕЛЕНА

Едно зелено буболече замисли се и тъжно рече:

- От кой така е наредено - като трева да съм зелено? Костюмът ми по мярка шит е, пък не изпъква сред тревите! Изглеждам, сякаш съм невидим... - изхлипа то с гласец обиден. - Ех, как мечтая за блестящ, сияещ отдалече плащ!!!

Внезапно слънцето напече зеленичкото буболече и чудо! - в гладките крилца изгряха мънички слънца.

- О, щастие невероятно - та аз съм златно, златно, златно!

Обаче, както често става, след миг бедата се задава в лицето на доволна сврака, която гладно с човка трака:

- М-м-м, майски бръмбар за ордьовър! Какво бижу, какъв шедьовър! Обичам хапките красиви...Аман от буболечки сиви!

- О, майчице! - дочу се крясък - Защо ми беше този блясък! - и буболечето се сгуши под схлупено листо от круша.

Наоколо - треви зелени...

- Красиви,...също като мене! - засмяно под мустак си рече зеленичкото буболече.

Прозя се...даже ми се струва - зелени сънища сънува.

 

 

СИНЯ

Нейде в бездънния син океан синя медуза шие юрган и го бродира с морски звезди, та като звездно небе да блести...После пощипва по сините бузки своите палави сини медузки и ги приспива с две раковини, дето припяват приказки сини...

Люшкат безкрайните сини вълни сто водорасли със сини ресни. Сини делфини нещо свирукат, рибките сини шушукат- бълбукат...А океанът скришом гребе синьо от синьото звездно небе, за да осъмне - син великан,...по-син дори от мастило в буркан!

Тази история пазя във папка - спомен от малка мастилена капка.

 

 

РОЗОВА

През розовите очила по детски всичко розовее - прелита розова пчела и капе розов мед след нея! Същински захарен памук, глухарче розово се люшка, над него кос - свирук-свирук! - издува розовата гушка...И розов като сладък сок, ръми дъждец на сладки капки, в пенливия бъбрив поток цамбуркат розовелки-жабки...Сред розовия треволяк се щура розова пътека, отнейде като розов сняг тополов пух се сипе меко...Врабчета с розови перца кълват трохи порозовели, изгряват розови слънца и вечер розова се стеле...Блещука розова роса по вечнорозови елхици и баба, с розова коса, поднася розови мекици...

Потънал в розова мъгла, светът намига и се смее - през розовите очила по детски всичко розовее!

 

 

© Мая Дългъчева, 2001
© Издателство LiterNet, 19. 08. 2001
=============================
Първо издание, електронно.