Добромир Григоров

НОРМА И ЛИТЕРАТУРНОСТ

Отношението между норма и литературност е ключ за изследването на нормативната поетика - съвкупността от неестетически норми, адресирани към чешката и българската литература от 60-те години на ХХ век. С термина литературност означаваме както потенциала на литературата, чрез който тя създава нови и трансформира познати естетически норми, така и специфичната за литературата възможност да поддържа тяхното едновременно съжителство. Накратко се коментират три литературноисторически критерия за систематизацията на нормативната поетика в търсене на нов терминологичен ред за анализа на отношението между норма и литературност. Първият критерий е езикът на литературния текст, вторият е ролята на литературната критика на институционален посредник между политическата власт и читателя, а третият е методологическата непригодност на идеологическата реторика. Статията коментира избрани тези на Ян Мукаржовски от неговата интерпретация на естетическата норма. Втората възможност за анализа на нормативната поетика е отношението между фикция и реалност, което В. Изер предлага да се изследва not in terms of confrontation but of communication. Отношението между норма и литературност е частен проблем спрямо: 1) отношенията между естетическата норма и другите норми и 2) отношенито между фикция и реалност.