Александър Кьосев

ВИРТУАЛНИ ОБЩНОСТИ СРЕЩУ ВЪОБРАЗЕНИ ОБЩНОСТИ

В настоящия текст двете тези - сами коригиращи картината на самотния имплицитен читател и въвеждащи категорията на имплицитната общност - са критикувани и коригирани от една друга перспектива - от схвашането на Бенедикт Андерсън за нациите като "въобразени общности". Андерсън изтъква ролята на конструираната във фикционалните актове имплицитна читателска аудитория за социалното конструиране на реалните нации. За него тази въображаема публика-общност е важна форма на социалното въображение, без която не може да възникне усещането за дистантна идентичност и солидарност. Тя се изгражда релационно: чрез отъждествяване на реалното пространство на читателската комуникация с изобразеното романово пространство на действието. Техният синтез води до единен, хомогенен, изпълненен с типични /= повтарящи се и рeпрезентативни за "националното цяло"/ детайли и персонажи, въображаем топос, който от своя страна е свързан и с представата за аналогично хомогенен, обитаващ го и движещ се през него, социален колектив. Новото в анализа на Андерсън е, че феноменологията на четенето не остава само при собствената си методологична перспектива - снета е твърдата опозиция между феноменология и социология, между въображаемо и реално. Феноменологическите форми на "имплицитна общност" се оказват социално продуктивни, те играят важна роля в процеса на създаване на големите модерни колективи.