 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДЕЦА В ОКОТО
Децата ми се стичат
в края на окото -
солени и щастливи в полунощ.
Аз никак не умея
да преценя живота,
струва ми се, че е само лош.
Не се отделяй
от света наоколо!
Не късай от душата цветове!
Децата ми се стичат
в края на окото -
деца са
и са още върхове...
И никнат по земята
млечни зъбчета -
небето се превръща в козунак.
Измъчва ме световната безпътица -
Безпътицата
е попътен знак.
Децата ми се стичат
в края на окото -
снежинки са, а после снегове...
Небесните реки
се вливат във живота.
И сутрин се събужда променен.
© Виолета Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.08.2010, № 8 (129)