ЦВЕТНИ СЪНИЩА

web

Лилави шушулки, смях на подскоци.
Защо се обличаме в тъмно и бяс?
Живеем на сянка, а денем сме котета,
които се гушат в човешкия глас.
От сиво до някакво, вечно на пръсти,
а пътят - опънат - тънко въже.
Но вече сме минали толкова възрасти -
нито жени сме, нито мъже.
Лилави шушулки, оранжеви пръстени,
смешни и важни до сетния дъх.
Разсипваме себе си, крием се в гърлото,
нито сме облаци, нито сме връх.
Все киснем във блатото, ехо събираме,
зелени и мокри от много води,
люлеем се дълго и не подозираме
дали сме все още, или сме били.
Лилави шушулки, кръгли човечета,
галени, мамени, свършва светът.
И се събуждаме в същите образи,
и си говорим случайни неща.

© Виолета Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.08.2010, № 8 (129)