Тодорка Каменова

web

В сградата на СБХ за изложби на съвременни майстори учебната година започна на 12 септември. Откри се експозиция, пряко свързана с училището, просветата, учебниците, школските помагала, детското списание “Моята Светулка”... Богата и малко необичайна - за момента - е тази изложба. Необичайна, защото шестдесетгодишно съществуване на културна институция в България, чествано чрез толкова качествен пòказ на дейността й, май не се е случвало скоро на “Шипка” № 6.

В хронологичен ред са показани 60 табла с илюстрации, създавани от множество художници - като се започне с началните класици Бешков, Ангелушев, Лазаркевич, Г. Атанасов и се приключи със съвременните млади и най-млади сътрудници на издателството. Но защо главно с илюстрациите? Та нали букварът, математиката за І и ІІ клас и природознанието с точните изображения на растения и животни са немислими без картинките. Запомнящите се картинки към учебниците съпътстват мнозина в спомените и преценките им много, много години след като са затворили учебника. А трудът и умението на художниците, рисували картинките, остава често пъти анонимен и недооценяван от малките ученици. Вероятно множество личности остават със спомена за картинките от школото и с малко знания за авторите им. А изложбата съдържа не само оригиналните рисунки на художниците, но и много книги - отпреди 1947-1950 година, та до съвременните помагала с яркоцветни корици, с модерно оформени страници. И пред зрителя - посетител на изложбата - се разгръща цялостна панорама не само на художническите умения, а и на промените в стила на изобразяването. Във витрините с книги лежи овеществено развитието на печатното слово, подвързваческите умения, изменящата се култура на шрифтовете и наборните изисквания към книгата. С една дума, днешната полиграфична индустрия със съвременния й облик постъпателно е разгърната с множество “предмети” и “личности”. Някак си естествено личностите-художници надделяват в изложбата; за издателите и професионалистите са важни и ценни усилията на множеството хора, освен на авторите и художниците, осъществяващи скъпия и важен предмет - книгата.

В момента, когато се чуват тревожни гласове, че телевизията и компютърно разпространяваната книга, четена от монитора, ще “погълне” старата книга, изложба като “Просвета” на 60 години, вярвам, има социален смисъл. И усилията на редактори, коректори, организатори в многосъставния издателски труд са представени с достатъчно цифрови данни за различните десетилетия. Документалните снимки, черно-бели от 50-те години, и неотдавнашни моментни погледи към издателското ежедневие правят по-цялостна картината на извървения път.

Старателно подготвяна и съзнателно открита дни преди началото на учебната година в България, изложбата е знаменателна и с още нещо. В помещението са разположени стативи, столове и пъстри пастели, с които децата-посетители могат да запълнят белите страници на специално подготвените от издателството читанки. Тези първи книжки съдържат само текстовете, а илюстрациите не са отпечатани, за да могат децата да отразят своите впечатления. Съхранените паметни детски рисунки от 2005 година също биха били чудесна юбилейна среда в живота на издателството, което - вярвам - ще е дълголетно и занапред. А все още малко използваната в България музейна и изложбена среда като полезно за обучението начало е получила добро място в залата на тази изложба. И ако се осъществи предполаганото посещение на ученици от различни софийски училища, то самата изложба, чието откриване, за жалост, бе слабо посетено от деца - няма да е за радост само на възрастните посетители. (Голяма кукла, герой на списанието “Моята Светулка”, предвождаше на откриването детската група Пим-Пам при изпълненията им на любими детски и училищни песни.)

По повод конкретната изложба накрая споделям настойчиво спохождащите ме настроения във връзка с цялостния художествен живот. Отбелязвам, че намеренията на организаторите от издателство “Просвета” са да покажат експозицията (малко намалена) в още няколко града на България. Отново изтъквам, че организирането на подобен род честване на една културна институция - чрез изложба, чрез живо сравнение между традиция и модерност в дадена област - е знаменателен факт с по-особена стойност. Издателство “Просвета” е трикратно приватизирано, на два пъти се е премествало - до момента - в разни сгради и помещения; днес е намерило “къща” на ул. “Земеделска” и стопанин в лицето на сегашната стопанка госпожа Йоана Томова. Самият факт, че е отделено внимание и са намерени средства за честването-изложба е обнадеждаващ, дълбоко радостен. Познатата ни небрежност към събирани и съхранявани форми на културата, за щастие, не се е проявила в работата на издателските труженици. Разпилени библиотеки, унищожени или взети неизвестно от кого оригинали съвсем не са рядкост в настоящата ни действителност. Организационните усилия на художниците В. Цаков и Т. Кьосемарлиев, цялостният възглед за показването чрез оформителския дизайн на Т. Огнянов, отразяват почтеност и доброжелателност към сътрудничилите автори.

Трудности, промени, недостиг на средства съпътстват неизменно българската култура днес. Но приемствеността в произведенията и в съзидателния професионален живот на издателство “Просвета” е един оптимистичен факт в нашата съвременност.

19.09.2005
София

© Тодорка Каменова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.09.2005, № 9 (70)