ПАФТИ

web

Когато те вървят ръка в ръка:
тя - с изправената стойка на актриса, той
с бастун, но със осанката на мъж, държащ ръката на жена,
слизайки надолу към "Раковски",
както уникатите на амбулантните търговци,
всички се обръщат, за да ги разгледат.
Тук във всичко са втъкани спомените им!
И аз бих купила и пафтите, и лампиона,
ако можех да си позволя да ги науча всичките.
Тези вещи носят своята изгубена
морална стойност. Дефлация не, а може би инфаркт
в нощ гореща като тази ги е довела тук да се продават
по лев, по два! Привиждат ли ми се по улицата да вървят
жената и мъжът? Не... Може би това е сам мъж, не с бастун,
а с просешка тояга! И може би в ръката си държи не женската ръка
а пръстените и герданите й, ненужни вече,
за да ги предложи на търговците.

Аз не издържам между тези вещи, Господи!
Аз не издържам между тези вещи!
Самата имам хиляди гердани, пръстени, колани,
които да обеся публично насред "Раковски". Самата имам вещи,
готови да послужат като доказателство, че ме е имало.
Не съм разлюбила дори една от тях, но може би приятелите ми,
любовниците ми, мъжът ми, ще ги раздадат. И ако онзи,
който ги откупи, е някой глух,
то той ще ги увеси на врата на своето момиче
и те ще си личат върху гърдите му,
както труповете на убитите насред площада.
Пощада!
Махни се, мръсен лешояде!
Аз няма да ти купя пафтите!
Аз няма да ти купя лампиона!
Аз няма да ти купя всички мъртви спомени!