ПРИТЧА

web

 

На Б. Христов

Изправен гордо до дървото на живота,
за да измери ръста си, той вижда че е късно -
душата му нагоре се изкачва като котка,
а в корена е скрито началото на кръста.

Дали светът ще му подскаже нещо?
Едно от всичките врабчета, които новините носят,
е кацнало върху ръката му и вените горещи
вместо трошици то кълве с бръснача си двуостър...

Не е врабче, пред бурята поетът да се сгуши.
Светкавиците едноръки не умеят да го галят.
А ето че след облака дървото вече пуши
и първо от короната му огънят се пали...

Поетът е змия - под камъка на мисълта затиснат -
от пламъците на съдбата няма право той да бяга,
дори когато дяволът без задни мисли
подава му опашката си за тояга.

Поетът има само правото да стане брадва -
да отсече дървото на живота си до корен,
когато всички хора седнат да обядват,
докато всички птичета загиват от пожара горе.

© Иван Ненков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.07.2003, № 7 (44)

Други публикация:
Иван Ненков. Троянски кон. С., 1987.