СТРАХ ГОСПОДЕН

web | Останките на Троцки (93-17)

Ти направи с мен работи,
каквито не се правят.
Всеки мъж и всяка жена
вземани за брат и сестра
с право предизвикват тези слова.
Помислих, че в това място
няма страх Божий. Жителите
на онова място попитаха
за жена му, и той рече:
тя ми е сестра - защото се боеше
да каже: жена ми е,
понеже тя беше хубавица
и никоя жена не правеше така
като нея неща, каквито не се правят.

Понеже тя правеше всичко
мислимо и немислимо
да го направи щастлив
Тя обръщаше пръстена
с брилянтчето надолу, за да
прилича на халка
когато я пожелаваха мъжете
и силните на онази земя
като малка кучка като сестра.

Виждам през прозореца
осветено едно страшно дърво
не заспивай, защото ме е страх
няма да можеш да се пробудиш
от съня, с който те дарих
виждам през прозореца осветено
страшно едно дърво, страх ме е
не заспивай съня на праведника
съня на господаря, съня на мъжа
съня, с който те дарих
не заспивай, защото ме е страх.

© Владимир Сабоурин
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.06.2017
Владимир Сабоурин. Останките на Троцки (93-17). Варна: LiterNet, 2017