RAPPORTS PERSONNELS AVEC MARX

web | Останките на Троцки (93-17)

Бог е бунт разцъфнали поля бодлива тел и репеи
Бъди без капка срам дете бъди безсрамен нека мънкат
Злорадо непристойност! пустинята е твоето неподчинение
От сгърчения в пламъци небесен свитък в девицата се гмурвам
Дарявам те с благодатта отново ти да можеш да изпитваш изкушения
Насред господството на Звяра стигнало до степен на невъзприемаемост аз
Те благославям с очите си да виждаш непрестанността на сипея на сриването
Да чуваш детските фалцети на пурпурно богослужение на педофил в гръбнака
Александрия! столицата на Египет на мъртвите на мрака на науката враг съм ти
На нощта в пустинята ще пръсна на парчета всички пирамиди колоси и сфинксове
Има ли борба се слитат гарвани рояците мухи бучат метално проблясвайки през стаята
На молитвите се слитат богове доктори на църквата във византийски мантии високи капи
С поименно гласуване изрично потвърждават, че ти си едновременно човек и бог
                                                                                                                                               единосъщно
Разпръсквам бесовете с кречетало замахвам да ги прасна Помощ аз съм невидимата църква
Единствено депресия на варвари и роби може да измисли разпъване на бога за да бъдеме
                                                                                                                                                свободни
Справедливост и за Сатаната! летящи скарлатиненочервени градове Изкупление за Бог
Света и Него! човекът най-болнавото, най-интересното животно танцувате с негърски
Пастори обявявате Св. Дух за жена искате да се върнете в утробата за всеки случай
За да мисли духът трябва да е прост опитвам се да кажа псалм но бесовете са от-
Мъкнали псалтира ми пеят: земята бе пуста самотата ми сива щрауси мътят
Човешки и животински яйца еднакво обсебени чудовищността на измамата
Предизвиква вече само смях довеждат пред мен превърната в кобила жена
Казвам ви коне сте защото имате катърски очи това е жена непревърната
В кобила единствено в очите на оставилите се да бъдат мамени такава е
Опълчване на всички сетива всеобщо Ето го! затъкват ми устата
Негърски мутри с коляно върху козинката на тумбака ми
Още старите равини съветват да се отбягват усамотени
Места дори в случай на облекчаване от остра нужда
Голи енергични гърчещи се змиевидни движения
По протежение на коридорите злоупотребяват
С изписване и произнасяне на божествените
Имена писъкът на нова остаряваща теория
Някой доволен крещи: непристойност!
Пръсват се от разкъсващо всякакви
Гънки и дипли злорадство Това е
Любовта ми това е пустинята

© Владимир Сабоурин
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.06.2017
Владимир Сабоурин. Останките на Троцки (93-17). Варна: LiterNet, 2017