ДЕСЕТ ГОДИНИ LITERNET

Веселин Веселинов

web

Естествено, искам да изкрещя "Честито!", а ми е страхотно неудобно. Понеже съм прекалено обвързан с LiterNet - от публикации до лично приятелство. Не върви... а пък ми се ще. И ще пробвам еклектично: ако може, да позамажа близостта си.

Десет години са несъмнен успех за литературно издание - било на хартия, било електронно. Аз самият познавам LiterNet от около седем години и причината да ме привлече се оказва същата, която му осигури живот и, респективно, успех - централната позиция, частното, необвързано с кръгове и течения издаване, широкият диапазон на обхват. Които се събират в толерантност, позволяваща представянето на различни гласове, жанрове, тенденции. Затова централна позиция - неподдаваща се на тесни жанрови и ако щете личностни групировки. За читателя това е много благодатно, понеже може да се запознае с разнообразието, да направи своите сравнения, изводи и да разшири предпочитанията си и информираността си. На мен LiterNet ми прилича на някогашния "Златорог" на Владимир Василев. Не само ми прилича - смятам, че заема именно опразненото преди много години място на "Златорог". Място, оценено от читателите, благодарение на които и изданието продължава да съществува.

Успех - авторитет. Не ми харесват тези клишета, но няма как... достатъчно е човек да погледне каталога на авторите. И да го сравни с каталозите на останалите електронни и хартиени литературни издания. И пак централността на позицията, служеща само на литературата - на мен ми е изключително приятно, че съм публикуван редом с автори, които по ред причини не мога да понасям. Приятно ми е, понеже на читателя му е нужна такава текстова диалогичност - да може да се срещне с различните лица на литературата, и да си направи избора. И изобщо не ме плаши, че изборът най-вероятно е в мой ущърб - заради сравнителността, която е в полза на читателя и така в полза на литературата. Няма ли читатели - няма и литература.

Е, прекалих с хвалбите, а? А всъщност дори не смея да се впусна детайлно. Поради възраст и съответна нагласа дори не приемам LiterNet като чистокръвно електронно издание - за мен е класическо "дебело" литературно издание от руски тип (за разлика от американския, руският отива често извън литературата, по-широк обхват). И по този случай предпочитам да го чета в архив - да си "разгръщам" месечната книжка... и дори да си я представям тази книжка на хартия. (Хвърлете едно око на архивираните броеве - ами те са си готови за печат. Включая живопис, която се вижда само там.) Както всяка периодика, не може да се каже, че всяка "бройка" (камо ли всяка отделна публикация) е връх. Всяка човешка дейност е такава - стремежът е към върха, но конкретният резултат, по най-различни обективни и субективни причини, е далеч. Разбира се, че не всичко ми харесва, не винаги "броят" е достатъчно силен... не е там работата: през призмата на десетгодишна дейност аз наистина имам мерак да си събирам книжките, да си ги трупам. Като цяло е силно изданието, не като отделни "броеве", даже и да не говорим за закостенели лични вкусове - аз не чета всичко. Поезия например почти не чета. Но пък кой чете "от кора да кора"? Разбира се, на човек винаги му се ще - но периодиката няма как да го постигне във всеки отделен брой. А заслугата за дългогодишната четивност на LiterNet е на създаделя и главния му редактор, Георги Чобанов, който се стреми да поддържа нивото високо. Щото може и по друг начин... и тогава и читатели, и автори просто ще си отидат.

И не твърдя, че този стремеж абсолютно винаги води до резултат - централната позиция съвсем не е безконфликтна. Един иска да бъде публикуван веднага и винаги. Друг не иска да бъде на едно място с трети... то няма край. Центърът е непрекъснато под атака от де що има екстремист. Писателски, читателски, няма значение. Неблагодарна позиция е... Но тук ще кажа следното: това, че е електронна медия, създава измамна илюзия, водеща до неуважение към труда на редакция и издател. "Веднага ми свалете публикациите! Щото това и онова." Петимен съм да видя автор, излагащ такава претенция към книжно издание - ако на някой му щукне, моля да ме покани да погледам как става тая работа. Наистина много ми се иска. Липсата на смелост към самите себе си прави авторите капризни... ами по себе си го знам. Но не е крива редакцията в такива случаи. А жертвата е читателят. Съжалявам, но отделен "неинтересен брой" най-често се дължи на липса на качествени работи. Авторът обаче трябва да чува и неодобрения, и откази - иначе какъв творец е? Да се спори - да. Да се фръцкаме като ощипани моми - не.

И така дебелокожо ще спомена накрая какво според мен е най-силното в LiterNet - субективен избор, макар че има заложен обективен фактор. "Светлината на света" - антологията немска поезия, съставена от преводача Венцеслав Константинов. "Български фолклорни мотиви" - седем тома до момента, съставени от Тодор Моллов (по каталог - осем, но липсва том трети, както виждам. Дано не бъркам нещо.) "Архитектурното наследство и съвременният свят" - сборник студии и статии от Маргарита Коева. Те са във вид на електронни книги, но излизаха периодично - една причина да ми се нравят. Другата е в срещата между тези три толкова далечни, уж, книги на едно място. За вас не знам, но за мен има великолепна връзка - от (ниско) българското наследство до (високо) европейското през географската архитектурна призма на нашето физическо място също във вековно развитие. Ами настоящето ни е събирателно... и е добре да може човек да се докосне, да си зададе въпроси, да потърси отговори кой е, къде е, и защо е такъв тук и сега. Страхотно необходими книги според мен. Страхотно необходими ЗАЕДНО книги. Които или няма да ги има, или няма да се забележат, ако не са "продукция" на LiterNet. Във всеки друг вариант няма да са заедно обаче - което именно лишава читателя от сравнителността, въпросителността и уважението към различни изкази и позиции.

Това за десетте години... които според мен си остават покана, и нагло ще се обърна към българските автори с откраднат цитат:

"Драги Сергей Довлатов,

Аз също Ви обичам, но ми разбихте сърцето. Роден съм в тази страна и безстрашно й служих през Втората световна война, но така и не успях да продам нито един свой разказ на списание "Ню Йоркър". А сега Вие изведнъж пристигате и какво става - моментално Ви печатат там. Нещо странно става, право да Ви кажа...

Но сериозно - поздравлявам Ви с отличния разказ и също поздравявам "Ню Йоркър", че най-сетне публикуваха истински дълбок и универсален разказ. Както навярно сам сте се убедили, разказите в "Ню Йоркър" отразяват радостите и проблемите на върхушката на средната класа. До Вашето появяване почти не се печатаха в "Ню Йоркър" разкази за хора, различни от постоянните читатели на същото списание.

Аз много очаквам от Вас и работите Ви. У Вас има талант, който сте готов да отдадете на тази безумна страна. Щастлив съм, че сте тук.

Ваш колега,

Кърт Вонегът"

От мига, в който открих LiterNet, съм усещал точно такава покана от страна на Георги Чобанов. Тук само искам да прибавя моята - към колегите по перо, щото именно това, което съм чел в LiterNet, ме кара да се връщам отново и отново: заповядайте и вдигайте по-високо блото, майстори! Силно се надявам, че след още 20 години ще мога да кажа пак: "щастлив съм, че сте тук!"

Сергей Довлатов и Кърт Вонегът

Ами не е куртоазия...

Честит Рожден Ден, LiterNet!

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.02.2009, № 2 (111)