Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЧЕСЛАВ МИЛОШ.
Градинарят, отгледал голямо дърво

Вера Деянова

web

Поет, есеист, преводач, историк на литературата. Роден е на 30. 06. 1911 г. в Литва. Младостта си прекарва във Вилно. Като поет дебютира през 1930 г. Преди войната издава стихосбирките "Поема за застиналото време" и "Три зими", поставили началото на изключително обемно и многопластово поетично дело. Прекарва окупацията във Варшава, участва в нелегалния литературен живот, превежда Жак Маритен и Шекспир. От 1945 г. е на дипломатическа работа в САЩ, от 1949 - в Париж. През 1951 г. скъсва с комунистическия режим и остава във Франция. Издържа се с литературна дейност. Пише донеслата му световна слава книга "Поробеният разум" (1953) - равносметка за капитулацията на интелектуалците пред Новата вяра, дошла от Изток. От 1961 е професор по славянски литератури в Университета в Бъркли, Калифорния. Носител на наградите Гугенхайм (1976), Нойщадт (1978) и Нобелова награда за литература (1980). Преводач на текстове от Библията (Книга на Псалмите), Милтън, Блейк, Йейтс, Елиът. Автор на "История на полската литература" (1969). На български език са публикувани "Поробеният разум" (1992, прев. В. Деянова), "Долината на Иса" (1995, прев. Г. Белинска), стихове в сборника "Трима полски поети. Милош, Херберт, Загаевски" (1997, прев. Н. Кънчев), както и многобройни преводи на стихове и интервюта в литературната периодика. Дълги години забраняван в родината си, Милош си оставаше неизменно свързан с полския дух. Живя в емиграция, пишейки само на полски език. По време на церемонията по връчване на литературната Нобелова награда в Стокхолм, 1980 г., заяви: "Принадлежа на полската литература, сравнително слабо позната в света, тъй като е почти непреводима. Това е вид тайно братство, със свои обреди на общуване с мъртвите, където плачът и смехът, патосът и иронията обитават на равна нога." Белязана от превратностите на епохата, поезията на Милош търси доброто, красотата и истината в зримия и незримия свят, неин знак е успокоената авторефлексия и самоирония. В разговор с Александер Фют и Анджей Франашек Милош припомня казаното от Бродски: "Поетът пише, за да се хареса на своите предшественици, а не на съвременниците си". Дълбоките корени в полската традиция - "пишех, за да доставя удоволствие на сенките", преди всичко на Мицкевич, автора на класицистични творби и лозанските лирични стихове - не противоречат на универсализма на погледа в Милошовия летопис на века, надмогнал бариерите на езици и култури. Откривателският глас, с който говори поезията на Милош, идва от съмнението, от недоверието към всякакви дефиниции или ограничения. Тя се стреми да освободи истината, да се домогне до това, което е същност на света и човека. Честването на Милош в Полша и по света, особено в Америка, е повод да се разсъждава върху изживените вече представи и стереотипи за "малките", "провинциални", "търпящи външни влияния" литератури. Позицията, която заема на картата на англоезичната литература Чеслав Милош, огромният интерес през последните години към поезията на Вислава Шимборска, дълготрайното присъствие на Збигнев Херберт в световната общност на поетите, все по-голямата популярност на Адам Загайевски, Станислав Баранчак, Ева Липска - са не само знамения за полската културна експанзия в света, но и за това как живее и оцелява една генерираща дух култура.

 

 

© Вера Деянова, 2002
© Издателство LiterNet, 20. 12. 2002
=============================
Първо издание, електронно.