СТО ГОДИНИ ИЛИЯ ПЕТРОВ

Румен Спасов

web

С голяма изложба на два етажа в Националния изложбен комплекс на Съюза на българските художници бе отбелязана стогодишнината на един от европейските върхове в българското пластично изкуство - Илия Петров.

За Илия Петров много се е писало. Но като че ли повече за късния, отколкото за младия. В този смисъл съпътстваща изложба-конкурс на учениците от Националното художествено училище за изящни изкуства “Илия Петров”, озаглавена сполучливо “Портрет на художника като млад”, е напомняне, че всеки класик, преди да застине в монолитната представителност на високите думи, е бил млад, е бил ученик. И подобно героя на Джеймс Джойс, е понасял несправедливостите на света и конкретно - на училището спрямо изострените му сетива, светоусещането, прохождащия му в живота дух. Всъщност и на младини, и в преклонната си възраст, Илия Петров притежава основната характеристика на творческата личност - да търси, да проницава и да рисува, без да се задоволява с постигнатото, без да робува на моди и на идеологеми.

За Илия Петров са се писали много доноси. Ето какво пише един от христоматийните цензори на 50-те години на отминалия век:

Непривикнал в никаква степен към критика и самокритика, Илия Петров не само не се постара да се освободи от формалистичните си увлечения, но прие защитата и на редица по-отявлени формалисти…, като, от една страна, спъваше разгръщането на борбата срещу формализма в Академията (НХА, бел. Р.С.) и Съюза (Съюза на българските художници, бел. Р.С.), а от друга страна, се мъчеше да омаловажи и осмее редица опити за преустройство (последната обща изложба например бе преценена от него “крачка назад”, досущ в съгласие с Жендов и в пълен разрез с обществената оценка за тази изложба...)

И още:

Др. Петров е поддържал редица преподаватели-формалисти, като същевременно е отричал, че в Академията изобщо съществува формализъм. При обсъждане на резолюцията на Петия конгрес на БКП той например предложил да се махне думата “формализъм”, понеже “ни втръснало да говорим за формализъм”. Др. Илия Петров като заместник-ректор и като преподавател проявяваше подчертано пренебрежение към идеологическите дисциплини и оправдаваше неподготвеността на студентите по тия дисциплини с тяхната прекомерна заетост.

По-късно защитникът на формалистите получава най-високото отличие за времето си - Димитровска награда. Погребан е с почести като последователен художник-комунист... Парадокс, естествен за обърканите години, в които преминава творческата му зрелост, завършила с неизлечима болест.

Настоящата юбилейна изложба е истинска панорама на създаденото от големия художник като ненадминат портретист, живописец в класическата школа на Никола Маринов, свободен естет, изразяващ себе си и чрез рисунката, и чрез многобройните си графични илюстрации на литературното ни наследство, и чрез опитите му в областта на малката пластика. Много по-ценни от доносите на “силните на деня” са размислите на големия художник за изкуството, представляващи интерес не само за художниците. Предлагам на любезния читател някои от тях - като контрапункт на жанра “донос”...

Илия Петров за работата си:

...............

Портретът е жанр, който не търпи в каквато и да е степен схематизма. Задачата да бъде изчерпан обектът не позволява самоцелни волности. Художникът и моделът трябва да бъдат изявени пълноценно. Отстъплението от това правило води на една страна към субективизъм, а на другата към натурализъм. И в двата случая - към неуспех.

...............

Тайната на рисунката като изразител на душевното движение е в чудесните свойства на ръката да става огледало на душата. Нарисуваният върху плоскост образ отразява обекта повече или по-малко правилно, но той отразява безупречно душевното състояние на автора и отношението му към обкръжаващата го действителност.

...............

Нещо за деформацията. В буквалния смисъл този термин означама "разрушаване", но в творческия процес тя трябва да се разбира градивно като хиперболизиращо средство за израз. Тя идва в името на една чисто пластична идейност, за да измени натуралната форма в името на едно съдържание. В този смисъл деформацията е възможна само при добро владеене на рисунката и няма нищо общо с неграмотността и произвола.

...............

Търсенето на академичен стил не влиза в работата на академичното щудиране. Личният стил е според моето скромно убеждение повече спонтанна изява на оформената творческа индивидуалност, отколкото резултат на предумишлено търсене.

...............

Задачата на голямото изкуство не е да поднася готова, сдъвкана храна, а да постави проблеми, да събужда скрити творчески сили и да ги насочва към самостоятелното разрешаване на тези проблеми; с една дума - да прави зрителя творец.

...............

В заключение ми се иска да споделя, че с Илия Петров всъщност “ме запозна” госпожа Надежда Станева (още преди да успея да разменя думи лично с нея) чрез една своя художествено-мемоарна книга. През 70-те и 80-те години на миналия вече век подобни книги, говорещи за реални хора и творци, се срещаха рядко. Та в този “Дневник с продължение” присъства младият художник - такъв какъвто по-късно го видях и на автопортрета му от началото на 30-те години. Дързък, амбициозен, работоспособен, и вечно и съдбовно недоволен от постигнатото. Струва си да го запомним точно такъв и да си даваме сметка колко много днешните млади таланти, към които най-често сме или снизходителни, или безмилостни, приличат на него всъщност...

© Румен Спасов, 2003
© Издателство LiterNet, 02. 07. 2003
=============================
Първо издание, електронно.