СТАРИЯ

Радой Киров

web

Все още имало на една гара локомотив, който се движи с пара.

Той бил оставен ей тъй, за резерва и служел само тук за маневра.

Обходил бил цяла България и другите локомотиви му викали Стария.

Спрели за една минутка фактически, локомотиви нафтови и електрически гледали към него с пренебрежение:

- Хей, Стария, още ли си в движение?

На другия ден бърз, но заядлив, се обаждал друг локомотив:

- Оооо, здравей бе, Стария! Не направи ли днеска авария?

На третия ден той чувал пак:

- Стария, вече настана мрак. До тъмно ще работиш, зер! Нали си уж пенсионер!

През своя живот старият локомотив бил много учтив и услужлив, но от тези подмятания дошло му до гуша и рекъл:

- Устата ви аз ще запуша!

- Пуф-паф-пуф, фиуууу - вдигнал той шум и облаци пара, - вярно, че аз машина съм стара, но без да се трудя, не мога ни ден. А ако ме нямаше мен, някой от вас тук щеше да маневрира.

Оттогава Стария бил оставен на мира.