БАЛОНЧЕТО, КОЕТО СЕ НАДУВАЛО САМИЧКО

Радой Киров

web

На едно момче, някъде отдалече, му купили балонче, което приличало на човече. Имало си балончето глава, ръце и крачета като всички момичета и момчета. Имало си нос, очи, уста и уши на главата. Радостни с това балонче си играли децата. И щели да си играят дълго така, но трън се забил на балончето в едната ръка.

- Шшшш - от него въздухът бързо излязъл.

- Свърши се с балончето! - децата си казали и край един храст го зарязали.

Но балончето не мислело да се предава.

- Ха - рекло, - не ме плаши беда такава!

Захапало убодената своя ръчичка и започнало да се надува самичко.

- Сега - казало - ще става, каквото ще става! Великан голям ще стана и елате ме вижте тогава! Ще се надуя така, че накрая не децата с мен, а аз с тях ще си играя.

Да се надува балончето продължавало. И все по-голямо и по-голямо ставало. С цяла глава вече над храста стърчало.

- Още малко, още малко! - то си шептяло.

Още малко, още малко, но така изгърмяло, че се пръснало на сто малки парчета.

И изплашило в парка всички врабчета.