ЖЕНАТА НА ПАВЛОВ

Николай Фенерски

web

Аз не се казвам Павлов и тук, разбира се, не става дума за моята жена. Ако ставаше дума за моята, тя досега да ме е утрепала, задето така я излагам пред хората. Тук става дума за жената на Павлов, а Павлов е виден учен физиолог. Станал е известен с едно свое куче, на което ту му пускал разни звуци, ту разноцветни крушки му слагал да премигват отпреде му, нещо като дискотека правел на кучето си. Но не за да го забавлява, а за да стигне до един извод, който всеки нормален човек може да осъзнае и без да издевателства над животинките. И докато организирал дискотеката този Павлов, му давал или не му давал храна на псето. На червена светлина и определен звук му слагал мръвки, на зелена светлина и друг звук не му слагал храна. Държал го гладно до безобразие. Така немилосърдно си играел той със съществото и го наблюдавал внимателно, нали бил учен. И дори записвал резултатите, като всеки уважаващ себе си мозък. Ето, записал той, слагам му на кучето храна в купичката и в същото време му светвам червената крушка. То, естествено, яде. Не се интересува от крушката ми. Пускам му и Чайковски, докато се храни.

А сега не му давам да яде, светвам му зелената лампа и го карам да слуша Шопен. И то, ще не ще, гледа зелената светлина и слуша класическия композитор на празен стомах. Убеден съм, че научният извод, до който ще стигна, е, че това куче ще намрази зелените лампички и полските композитори на етюди за пиано. Но за мен това не е основният предмет на изследването. Това е, така да се каже, допълнение към онази красота, към която се стремя. И тя е да докажа, че кучето само при вида на червена лампа и при звуците на руски композитори ще започне да слюнкоотделя. Ще му потичат лигите при всеки червен светофар и при най-беглия звук от “Лебедово езеро”. Само още малко да го потренирам и ще знам всичко за слюнчените жлези. Такива неща записвал ученият в своя мазен тефтер и изобщо не се вълнувал от повредената душевност на животното. Ни най-малко не му пукало, че тази психическа травма ще се отрази върху цялостното кучешко битие, та чак до края на неговото протежение, тоест до самата му кончина.

Ние сега, разбира се, със самото куче няма да се занимаваме, то и отдавна не е между живите, та няма смисъл да човъркаме в болезнени и едва заздравели рани. Сега ще фокусираме вниманието си върху друго едно не по-малко пострадало създание. А именно жената на Павлов. Дали нейният мъж се е казвал Павлов и дали тя по фамилия е Павлова, няма никакво значение и няма нужда дори да го споменаваме. Но в тези мътни години, когато не е ясно коя жена чия е и кой всъщност е извършвал експериментите с нея - нейният законен съпруг или нейният глупав любовник - едно такова пояснение би било интересно. Кой е този смел експериментатор, който принизява една жена до опитно куче? Да речем все пак, че тя по фамилия е Павлова. Какво обича госпожа Павлова най-много? Обича плътските наслади най-много. Не можела без телесна близост и то от страна на представител на мъжкия пол, а най-много се радвала на интимностите, които й предоставял господин Павлов. Павлов - ученият или друг някакъв със същото име, вече споменахме, че е безпредметно да ровим в тази насока - също много обичал близостта на жена си. Или любовницата си, която по случайност се казвала като него. Кой все пак се интересува Павлови семейство ли са, или не?

По тази логика и кучето на Павлов е Павлово. Но не иде да кажеш или напишеш Куче Павлово, щото Куче не е лично име. Кучетата, разбира се, разполагат и с лични имена. Но някак си презимената им се губят в целия този хаос. А така добре би звучало Рекс Павлов, Мурджо Павлов, Цезар Павлов или дори Буба Павлова... Както и да е.

Намерили се, значи, Павлов и Павлова и така си паснали, че нищо не можело да предотврати тяхната сватба - може би тогава се развели за първи път с предишните си партньори, ако изобщо са имали такива. Защото нищо не можело да спре любов такваз. Имало ли е развод, нямало ли е - остава си пълна тайна. Очертавала се обаче една завършена идилия с много телесна близост и всякакви лиготии, та чак да ни е неудобно да разказваме такава история. Да се възхищаваме на подобна скучна драма не иде някак си и добре, че настъпила все пак кризата, та да можем сега да четем за тези двамата хубавци.

А кризата настъпила с първите звуци, които издало мощното гърло на тяхното първо дете. Така ревнало, че на мига забравили и поля, и пазви, и намигания, и закачки, и дори най-елементарните телесни наслади. Не им останало нито време, нито желание дори за най-присъщи облекчавания и успокоения. От този рев започнало падението. Така добре си живеели те до вчера, така се радвали един на друг и взаимно забавлявали хормоните си, а изведнъж им се натресло това цвърчащо и виещо нещо, на което му течали секрети отвсякъде и което сякаш изпитвало удоволствие от техните мъки. Шокът бил неописуем. Павлов  вече дори не си помислял да шляпне Павлова по дупето, докато минавала край него - никакви такива мисли не се пораждали в Павловата кратуна. От ден на ден все по-тежко ставало. И докато женската половина, тоест жената на Павлов, била заета да се грижи за натрапилия се лигав вързоп и у душата й се пробуждали нови усещания, то не така просто стоял въпросът със самия господин Павлов. Той си искал своето като всеки жив организъм, бил той от човешки или от животински произход. И понеже не намирал начин да получи своето си - изморените телеса на Павлова не изпитвали онзи силен порив отпреди промяната - търсел начини да преодолее фрустрацията си.

На първо време опитал с алкохол. Алкохолът, естествено, помага. Но дошъл един момент, в който черният му дроб изпратил до мозъка му недвусмисленото послание, че ако продължи по този път, след по-малко от година процесите ще станат необратими и количествените натрупвания ще доведат до качествени изменения, тоест ще вземе да умре най-внезапно и после нито ще може да се радва на Павлова, нито на някоя друга хубавица. Това е причината алкохолът да отпадне и Павлов спешно да почне да търси нов отдушник за излишните си енергии. Междувременно детето растяло и Павлова възвръщала постепенно и женските си форми, и желанието си за близост с представител на противоположния пол и то точно с определен екземпляр, а именно с нещастния Павлов. Лъч надежда огрял тъмнините на депресията му. Година и половина след раждането на тяхната дъщеря той отново се почувствал окрилен от любовни трепети. Близостта му с Павлова не била така честа и така интензивна като преди промяната, но сиромах човек и на половин порция се радва.

И да го увъртаме, и да го усукваме обаче, проблемът на Павлов и Павлова бил по-дълбок и не се разрешавал с лековати мерки. Примерно често се случвало точно когато били готови да интимничат и взаимно да се порадват на откраднатите мигове, детето да се събуди и да каже, че иска мама да го гушне. Зачестявали и случаите, когато Павлов бил много надъхан и настървен, тоест преливал от страсти, а Павлова му отговаряла, че е уморена и че точно сега не й е до това. С едно изречение - работата отивала на развод. И щяла да стигне до развод, ако все пак не били умни хора и не проявили търпение. Както и да е - детето вече било на две години, когато те най-накрая успели да открият сериозно решение на проблема с невъзможността да бъдат телесно близо, когато си поискат.

До него стигнали след много опити, разбира се. Повечето експерименти пропадали, но не просто се проваляли, а водели и до душевни травми най вече у жената на Павлов. Така например тя вече не можела дори да помисли за плътски удоволствия и изпитвала отвращение, когато слушала радио - опитите с радиото нито веднъж не довели до успех. А най-лошият случай бил, когато точно в един от онези най-сладки моменти зазвучала емисията за “Нивото на река Дунав в сантиметри” и малката се събудила тъкмо преди да съобщят за нивото на Дунав край Турну Северин и една секунда преди жената на Павлов да изпита наслада. Насладата се продънила вдън земя, а жената на Павлов намразила за вечни времена и Дунав, и Турну Северин, и нивото на всички реки по света. Но тези чувства не били обикновена психологическа реакция, а представлявали абсолютна физиологична зависимост. Дочуела ли жената на Павлов програма “Хоризонт” или друга подобна станция (примерно радиопиеса по програма “Христо Ботев”), получавала алергични обриви, а ако случайно до слуха й достигнела емисията за реката, стомахът й се свивал на топка и се премятал в позиви за повръщане. И пресъхвала цялата.

Павлов и жената на Павлов обаче не се отказали току-така от опитите да спасят щастието си. Не им се искало да се разведат най-безславно като повечето свои познати и приятели. И в един миг на откровение те разбрали, че до този момент неправилен бил самият им подход към тяхното дете. Не бивало, казали си те, да се боим то да не се събуди, защото опасност от събуждане винаги съществува. Трябва, помислили си, да заглавичкаме малката, докато е будна. Да й намерим толкова ангажиращо вниманието занимание, че да не се сеща да досажда в продължение на поне един час. Напълно достатъчно време за хора като нас - зарадвали се на откритието си те. А името на решение било Пинко. Павлов свалил от интернет цялата поредица от анимационни филми за умната пантера, за да опита как ще въздействат нейните пантерски хитрости върху съзнанието на малката. И о, чудо, Пинко се оказал вълшебен. Сериите били разделени в четири поредици, всяка с времетраене от час и петнайсет минути. Момиченцето се лепвало за екрана като хипнотизирано и не мърдало от там, докато филмчетата не свършели. Не искало да чуе нито за майка си, нито за куклите си, нито за млякото си. Цял един час и още петнайсет минути отгоре Павлов и жената на Павлов се впускали в лудории досущ като в доброто старо време.

Оттук нататък трябва да следва един подробен литературен анализ на някой епизод от Пинко. Примерно някой от онези епизоди, в които тарикатът Пинко иска всичко около него да е розово и не понася стени, врати и цветя с различен от розовия цвят. И ги боядисва наред. Този анализ обаче ще си го оставим за десерт за някой друг път. Засега просто ще отбележим колко Пинко  е заразителен и как безпощадно неговата мъдрост се предава върху зрителя по един особено ироничен начин. А щом и едно двегодишно дете бива запленено от чара му, значи Пинко е един твърде лишен от фалш герой. И едно от скритите му свойства е да възвръща щастието и хармонията у дома. Но да се съсредоточим върху състоянието на жената на Павлов.

След цяла една година експериментиране - пускане на филма, отиване в съседната стая, заключване на вратата и така нататък - тя вече не можела без Пинко. В най-първия смисъл на думата. След година на интимности под съпровода на онази позната мелодия жената на Павлов реагирала съвсем спонтанно. Приисквало й се да лети само при вида на първите английски букви, обявяващи поредното представление на розовото животно. Побърквала се още на първите ноти на встъпителната джаз музика. И дори по случайност по някоя телевизия да пуснели епизод от Пинко - розовата пантера, тя се възбуждала до полуда, очите й помътнявали, коленете й омеквали и изпадала в страшни мъки, ако Павлов не бил наблизо и двамата не се усамотявали по най-бързия начин. Стигнало се дотам, че когато двамата с Павлов пътували нанякъде из Родината и Отвъд, взимали със себе си запис на филмчето - пускали си го в хотелската стая и всичките им задръжки и притеснения се изпарявали на секундата.

Дори нещо повече. Само при вида на наситен розов цвят жената на Павлов изпадала в захлас и  някои нейни жлези реагирали съвсем като у кучето на Павлов. Което, разбира се, не поставя знак за равенство между кучето и жената. Кучето си е куче, жената си е жена, да сме наясно. Тя, тази жена, била на Павлов, което веднага ме оневинява, щото аз не съм Павлов и това не е моята жена. Щото моята, ако разбере какви съм ги написал, ще ме претрепе. Сега всички хора, ще ми каже тя, ще си помислят, че става дума за мене. А това съвсем, ама изобщо не е така. Жената на Павлов си е жената на Павлов, не е на някой друг. Макар че в днешно време знае ли човек...

Тарам,
тарам,
тарам-тарам-тарам-тарам-тарааааам,
тарада-там-там!

© Николай Фенерски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.05.2011, № 5 (138)