Николай Фенерски

web

А бе, що не вървите на майната си всички, дето ме призовавате да гласувам и ми обяснявате, че пиратството ограбвало!

Не гласувах и няма да гласувам. Правото ми на глас не е никакво право. То е бреме, което не мога повече да понасям. Не издържам вече... Кого да избера от шайката тъпунгери, дето си мислят, че всички ние, дето ги избираме, сме мърши, нуждаещи се от тяхната закрила, от техните мазни усмивки, от чувството им за превъзходство? Първанката говори на това, което наричат пресконференция, наставнически и разбираемо, като някакъв древен мъдрец, а пред него самодоволно се хилят Овчаров, който смята народа за свое стадо, Станишката, който не може да преодолее кабинетната същност на душата си, понеже от съвсем малък му е втълпено, че е роден да управлява, Доганчо, дето е по-охраняван и от американския президент, от кого ли толкова се страхува, за какво ли вече не е достоен да бъде обвинен, в непосредствена близост до него е Данчо Ментата, който му нашепва нещо подлизурски, за да поддържа добро самочувствието му, купил си е човекът и циганка, която да го хвали, Червеняков и Петков, дето като ги видиш и ти става ясно, че тия момчета са сериозни, от онзи непреодолим мошеническо-комунистически тип "ние ги знаем как стават нещата, пикльовци"...

Малко по-късно пък другият маниак се опитва да сдържи демоните си и да не дава изблик на вулгарността си, но пред очите ми е все същият като от плаката, вдигнал свирепо ръка за поздрав на българите, ми той някой ден и мен ще вземе да изпържи, понеже майка ми не е българка...

Имаше едно време - 1994 - когато гласувах за първи път и то в казармата, за СДС естествено, а после с момчетата тайно пийнахме биричка в селската дискотека, за капак един от новобранците изяде няколко шамара, щото пуснал бюлетина за червените... Имаше и друго време - 2001, когато гласувах за Първанката, понеже Пешката дрънкаше само глупости... Няма го вече това време. Няма да гласувам дотогава, докато не се свършат идиотите. Щото Първанката иска да е президент на всички българи, но да наградиш с ордени една селска врачка като В. Кочовска за не знам какви заслуги, си е идиотия. Сегиз-тогиз човекът се прекръства и целува ръка на свещениците, а в детската градина, която откри на миналата Коледа, на въпроса на учителката "Дечица знаете ли кой е това?" едно детенце отвърна "Дядо Коледа"... Аз за дядо Коледа не ща да гласувам. Щото дядо Коледа е от приказките, несъществуващ герой, пораснах и не вярвам вече в него. Няма да гласувам и догодина и не ми дреме, че ще се намерят разни, дето пак да ми дрънкат за безотговорността на такива като мен. Аз емигрирах. Сега съм в друг град на България. През пет години сменям местоживеенето си. А да се гласува трябва по постоянен адрес. Затова няма да гласувам, ако ме разбирате правилно...

И ще продължа да си тегля музика и филми от интернет без пари. Това е принципен въпрос. Що да пълня гушите на Стинг и Металика, ще умрат от глад, завалиите, без моите парички... Прочетох, че в тази последната кампания, дето разни ентелектуалци се съблекли голи, участват и доста свестни хора. Тяхна си работа. Кво й ограбиха на Цветана Манева? Или пък на Чапкънов кво му ограбиха? И прочие хореографи, актьори, танцьори... Тъпа кампания, за която някой дава сумати грешни пари. Малоумна и плоска, като всичко, дето ни предлагат на културно-политическия пазар. "Печен патладжан на пазара в Каспичан"...

Но не се притеснявайте. Някой ден тия неестетични културно-политически аматьори сами ще отпаднат от играта... От старост. Духовна или физическа.

© Николай Фенерски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.11.2006, № 11 (84)