В поделението тръгна хайка да трепе бездомните кучета, защото се бяха навъдили, както само те могат да го правят. Наплодили се като зайци, хвърчат отвсякъде, цяла глутница. Къде е Бриджит Бардо?

А имаше добри екземпляри от тях, добродушни и красиви. Живееха "пълноценен" живот, бяха с изградени характери и одухотворени очи. През поделението минаваше влакът, мотриса за къси разстояния. Много от помиярите дадоха живота си в пресичане на линията, доста бяха и осакатените. Силата на закалените им гени обаче ги запазваше и си куцаха, докато са живи.

Редник Зарков хранеше едно пале без задни крака вече два месеца, а то драпаше с предните и се местеше, от завет - навън, като завали дъжд или се стъмни - обратно. В началото, когато бе новобранец, покрай нарядите се сприятели с едно дърто казармено псе, голямо и с тъжен поглед, приличаше на санбернар. Хранеше го, а като се случи да задреме в студа на третата стойка между четири и шест сутринта и някъде наблизо се появи движение, старото куче, идеално разбрало службата си, се скъсваше от лай. Това беше разбирателство и мъжко приятелство. В мразовитите нощи, когато студът може да се пипне, войникът го прегръщаше и се грееха. И от хляба си му даваше, и мръвка, ако има. Като изпролетя и живинките усетиха силата си, една нощ дъртият пес се заплесна по някаква засукана кучка. Тя обаче имаше други разбирания и не си падна по него. Вкус. И от мъжка солидарност войникът хвана кучката за врата и подсвирна на приятеля си. Тя, усетила наближаващата опасност, със сили, които нямаше, се отскубна и полетя със светлинна скорост.

След два месеца в един безкраен дъжд старшините и офицерите изумени се спираха край жп линията и хвалеха редник Зарков "за проявената доблест". Той бе взел права лопата и гол до кръста копаеше. Копаеше гроб на стария си приятел, влакът бе взел жертвата си. Пусна го в ямата, хвърли шепа пръст върху му и го зарина. А отгоре сложи езически камък. Те мислеха, че се грижи за чистотата и защото щяло да мирише...

Пролетта се пукаше от кучешки вакханалии и караници. Отвън пред помещението се бяха събрали петнайсет юнашки песа от околностите и близкото село и не можеха да си разделят старата кучка Металика. Вой и кръв, а тя чакаше победителя.

Тези кучета имаха съдби, история, бяха дали опора и бяха отгледали толкова момчета. Заслужаваха стаж и уважение. Имаше дори такива, които пиеха вино край войнишките трапези и спяха в спалните помещения.

А сега старшината от АВ-то вървеше с двуцевка в ръка и издирваше помиярите, за да ги прати на Оня свят. След него радостно подскачаха и пищяха пет-шест войника, бяха във възторг. Един шишко, раболепно залепен за старшината, блестеше с очи и слюнките му потичаха при всеки изстрел. Доставяше им удоволствие да гледат как парче олово, изпратено с висока скорост, пробива черепите и отнема животеца на кучетата.

Редник Зарков почиваше на припек след обяда, седеше на стълбите и чакаше уволнението.

В последния момент го видя. Същият старшина, случайно набарал една заблудена душа, не си носеше пушката, но бързо извади от кобура си "Макаров" и стреля. И отмина. Момчето отиде бавно до жертвата, за да види смъртта. Оня не беше го улучил точно, то лежеше простреляно във врата и с език лижеше кръвта от земята, лочеше за последно, без звук. Ако той не го бе настъпил по главата с кубинката, то щеше да издъхва дълги мълчаливи часове.

На другия ден момчето намери и малкото пале без задните крака, студено, в локва черна кръв.

Не съумяха да изтребят живота... Това проклето нещо никне, където не го садят.

Той пак си намери приятел, а малко преди уволнението се наложи да го спасява. Едни копелета от неговата рота го бяха погнали, искаха да си устроят пир преди излизането в широкия свят и за тази цел им трябваше по-угоено псе. "Веднъж да го хванем, аз ще го одера, ти ще го сготвиш!", крещеше единият. Но редник Зарков не им го даде и те си потърсиха друго.

А кучето беше неголямо, можеше да се усмихва, имаше чернобелите петна на Белия Бим - Черното ухо и беше също толкова мило...

© Николай Фенерски, 2002
© Издателство LiterNet, 31. 12. 2002
=============================
Първо издание, електронно.