Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В ОДЕСКА ОБЛАСТ НА УКРАЙНА

Иван Симеонов

web

Българи се изселват в Русия още след падането на България под османска власт (1396). Преселническото движение от българските земи в Буджака, известен в историческата литература като „Онгъл“, се засилва през втората половина на 18. и в началото на 19. в. поради руско-турските войни, кърджалийските нападения, а също и поради стремежа на Русия да усвои завоювани територии. Българските преселници основават тук свои села: Иванова (Нова Ивановка), Задунаевка и др. (1821); Главан, Гюлмен, Купаран, Селиоглу, Девлет Агач, Камчик, Кулевча, Делжилер, Бургуджий и др. (1829-1830). По официални данни сега в Украйна живеят 234 000 българи, от които в Одеска област - 170 000 (Грек, Червенков 1993: 212, 213). В областта има 37 села, в които българското население преобладава (не по-малко от 70%), и 14 села, в които то е повече от другите етнически групи. Българите от Болградския район са 62% от жителите на района, от Арцизкия район - 43,1%, от Тарутинския район - 35,7%, от Измаилския район - 26,3%, от Саратския район - 20,7%, в други райони - 10% и по-малко.

В началото на 90-те години на 20. век българският език започва да се изучава в училищата на селата с компактно българско население отначало факултативно, а по-късно като учебен предмет. Преподаването в тези училища по традиция продължава да се води на руски език, въпреки че държавният език е украинският. Официалното общуване в тях също се осъществява на руски език. Само учебната документация задължително се води на украински език. Битовото общуване в българските села традиционно се реализира на български език в съответната му диалектна форма.

Български език се изучава като предмет от 1. или 2. клас до 11. клас включително съгласно с вариативната (незадължителната) част на учебния план. Седмичният хорариум е предимно от 2 учебни часа, но някъде и по 1 час. В 10. и 11. клас български език се изучава по 1 учебен час седмично, а българска литература - по 2 учебни часа.

Повечето училища в българските села не са преминали на български език на обучение. За разлика от тях, в Украйна други етнически малцинства (руси, румънци, молдовци, поляци, унгарци и кримски татари) имат свои училища с обучение на роден език. Въпреки че Болградската гимназия „Георги Раковски“ има статут на българско училище, обучението там все още не е на български език. Засега само в две училища обучението частично (в някои класове) се провежда на български език: в с. Ташбунар (Каменка), Измаилски район - в 1., 2., 3. и 5. клас, и в с. Чийший (Огородное) - в 1. клас.

Учебният процес в училищата на Одеска област се организира на основата на следните регионални учебни планове, утвърдени от МОН на Украйна: 1) с украински език на обучение; 2) с руски език на обучение; 3) с румънски (молдовски) език или с български език на обучение. В мнозинството от училищата в българските села обучението е организирано по втория учебен план. В него обаче часовете по български език са недостатъчни по количе-ство. Освен това учебният предмет български език и литература влиза във вариативната (незадължителната) част. По третия от споменатите учебни планове обучение на български език се провежда само в посочените класове на училищата от селата Ташбунар и Чийший. Хорариумът по български език и литература според този учебен план е 4-7 часа седмично. Това позволява системният курс по българска литература да се води от 5. клас по 2 часа седмично. Ние предложихме и междинен вариант на учебен план за училищата в българските села - с украински език на обучение и със задълбочено изучаване на български език и литература (4-7 часа седмично) (Роден край 2000).Този учебен план е предложен за утвърждаване на МОН - Украйна, от Координационния съвет на Асоциацията на българските културно-просветни дружества и организации в Украйна.

Учебната програма по български език за 5.-9. клас е разработена в лабораторията по българистика към Одеския институт за усъвършенстване на учителите от доц. к.п.н. Вероника Терзи и Лидия Славова (България) (Программа 2000). Тази програма е в сила от 1996 г. Обучението по българска литература в 10. и 11. клас вече две години се провежда по разработената от нас учебна програма, която е утвърдена от МОН - Украйна (Учебна програма 1999, 2000).

Основно се използват учебници от България, предназначени за масовите училища. Досега само един учебник (читанка) е издаден в Украйна специално за българските училища: „Българска реч“ за 2. клас на Т. Митева, В. Терзи, М. Торосова и Х. Чанева (Киев, 1998). Необходимо е такива учебници да бъдат издадени за всички класове в Украйна - както по български език, така и по литература, съобразени с местните условия.

В училищните библиотеки има литература на български език - от 200 до 1000 тома. През 1999 г. доставихме от България 8000 тома - дарение от фирма „Галатекс“ ЕАД - Варна, които разпределихме между училищата в българските села на Арцизки, Саратски, Тарутински и Татарбунарски район. Не достигат като заглавия и количества произведения на българските писатели класици.

Учениците изучават с голямо желание български език и литература. Учителите работят с чувство на родолюбив дълг, а не по задължение. От година на година се издига равнището на преподаване - това се вижда от наблюдаваните уроци и от проведените контролни работи и тестове. Провежданата всяка година Всеукраинска олимпиада по български език и литература също отразява ръста в знанията и уменията на учениците. Например състезателите от Арцизкия район миналата година завоюваха едно второ и две трети места, а през тази година - едно първо и три трети места. Традиционно най-силно в олимпиадата се представят учениците от Болградския район, на второ място - учениците от Арцизкия район, а на трето място - участниците от Измаилския район.

Повишава се квалификацията на учителите, натрупва се педагогически опит. Много от учителите по български език и литература притежават най-високата квалификационна категория учител методик. Те участват със свои методически разработки в Аукциона на педагогическите идеи, помагат на свои ученици да пишат реферати за Малката академия на науките. Местни българи се обучават по специалността българска филология в България, а така също в ОДУ „И. Мечников“, ЮУПУ „К. Ушински“ в Одеса и в Педагогическия институт в Измаил. Институтът за усъвършенстване на учителите в Одеса редовно организира курсове с учители по български език и литература както в Одеса, така и в България (във Варна и Габрово). Два такива курса бяха проведени с учители от Арцизкия район и в ИПКУ - Стара Загора. Необходимо е подобна квалификационна дейност да се осъществява и в ДИУУ - София. Към съответните методически кабинети на районните отдели на образованието функционират методически обединения на учителите българисти. В тези творчески звена се обсъждат литературни и методически въпроси, споделя се личен опит, наблюдават се и се обсъждат открити уроци. Неотдавна беше организиран семинар практикум на учителите от Арцизкия район, които преподават в началните класове.

През изминалите десетина години българската държава направи немалко за материалното, финансовото и методическото подпомагане на нашите сънародници от Украйна. Бяха открити български културни центрове в Одеса, Бердянск и Болград. Към някои отдели на образованието в районите с компактно българско население работят преподаватели по методика на българския език и литература. Наши университетски преподаватели, командировани от МОН - България, четат лекции в местни университети и институти. От прародината са доставени хиляди бройки учебници, учебни помагала и художествена литература. При официалното си посещение в Украйна през ноември 2000 г. тогавашният вицепрезидент Тодор Кавалджиев подари от името на България на Болградската гимназия „Г. Раковски“ автобус, компютри и книги. В български вузове се обучават студенти българи от Украйна. МОН в България организира курсове, специализации и докторантура за местни учители - българи по произход.

Какво още е необходимо да се направи от българска страна? Първо, да се предложи на Украйна споразумение за доставка на български периодични издания и книги, освободени от мита или с нисък процент на митническите ставки. Това ще подпомогне усвояването на съвременния български книжовен език от местното българско население. Второ, българските масмедии по-широко да отразяват живота на българите в Украйна. Трето, ДИУУ - София, да предложи на институтите за повишаване на квалификацията на учителите в градовете Одеса и Запорожие договор за провеждане на квалификационни курсове с учители и българи от тези области.

Нужно е родолюбивата дейност за подпомагане на българи от Украйна да се разширява и задълбочава.

 

 

ЛИТЕРАТУРА:

Грек, Червенков 1993: Грек, Ив., Н. Червенков. Българите от Украйна и Молдова. София.

Программа по болгарскому языку для средних школ (в составом учащихся болгарской национальности). Одеса. Наша школа, 2000, 4.

Роден край 2000. Одеса, бр. 50.

Учебна програма по българска литература за 10. и 11. клас. 1999. Одеса, Наша школа, 4.

 

 

© Иван Симеонов, 2002
© сп. Български език и литература, 2002
© Издателство LiterNet, 17. 12. 2002
=============================
Публикация в сп. "Български език и литература", кн. 1, 2002.