ВЕЧЕРНА ЧАША

web

За чашата без дъно няма тайни.
Ни питие, ни устни я докосват.
В измислените макови поляни
скръбта е трезвена и високосна.

Човекът е надвесен над стъклото
и съзерцава градусите жълти.
Ако отпие - вдишва божеството,
ако повтори - то ще го погълне.

Не сме пияни, само сме различни.
И по това приличаме на птици,
които есен лятото отвличат
и ни оставят зима за графици.

От черно-бели до души в палитри,
се лутаме насън между кристали.
Звъним така, че капещите литри
във езеро небесно са събрани.

За да остане алкохолът вечен,
седим на маси с цъфнала коприва.
Един от нас ще бъде като вечер,
която никога не си отива.