 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРИКАЗНО
Малката приказка имала стая -
сянка на цвете, което ухае.
И си живяла - уханна и къдрава -
панделка бяла, за облака вързана.
Но заваляло и в стаята-цвете
чели и плакали с дни дъждовете.
Водните книги и ароматите
своите цветни истории пратили.
И дъждовете така се прехласнали,
че се стопили от приказно щастие.
Приказка малка, а толкова хубава,
че с бяла лодка накрая отплувала.
Снощи е стигнала очилата ми бабини
с приказки-бебета, мокри и галени.
© Николай Милчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.06.2006, № 6 (79)