БЕЗСМЪРТНА ЛЮБИМА

web

Не слизайте в душата на коприва -
безсмъртната любима на поета.
Докато римата в ръцете й изстива,
тя с кадифето си зелено свети.

Зачената от вещица и кошер,
между пчели, родени за бижута,
копривата от обич е по-лоша
и по-безкрайна от една кошута.

На дъното на нейната парливост
нетленното начало си играе.
Поетите не могат да са живи,
щом съчиняват песните на Рая.

А тя - искряща, пареща и нежна,
челата им и устните целува.
И омотава в светещата прежда
това, което думите не чуват.

Това, което думите не мислят,
копривата ще съхрани дълбоко.
Ще падне сняг, снегът ще се разлисти
и ще поеме в северна посока.