КОНКЛУЗИВЪТ И НЕГОВИТЕ УПОТРЕБИ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Красимира Алексова

web

Въведение

Изразяването по граматичен начин на умозаключение, извод, обобщение, назовавано най-често с термините ‘конклузив’ или ‘инференциал’, е част от езиковите средства, с които говорещият предава своята оценка за съдържащата се в изказването му информация за действия, събития или факти във връзка с източниците на знанието за тях и/или във връзка със степента на ангажираността си с достоверността на съобщаваното. Най-широко използваният термин за означаване на този тип отношения между говорещия и неговото изказване е ‘евиденциалност’, но сред лингвистите липсва единно разбиране за обема на назоваваното понятие¹. Изборът на гледна точка за евиденциалността е от съществено значение за реализация на основните цели на настоящата работа, посветена на конклузива като граматично значение в българската глаголна парадигма и на особеностите на неговите употреби.

Поради тази причина тук първо се разглеждат накратко същността на евиденциалността и отношенията й с модалността. В следващата част се разискват проблеми, свързани с дефинирането на семантиката на конклузива и с изясняването на характера на информацията, която говорещият предава чрез него. В третата част аргументираме вижданията си за видовете употреби на конклузива, онагледявайки ги чрез схема, в която се отчита дали фактът е узнат чрез чужда информация, или принадлежи към собствените знания на говорещия; дали се отнася към миналото, или неминалото, а също така дали е свидетелска, или несвидетелска позицията на говорещия спрямо съобщаваното. При анализите на емпиричния материал се анализира и наличието на транспонирани конклузивни употреби, както и на случаи, маркирани с допълнителни нюанси - изненада, догадка, колебание, неувереност в направения извод, или обратното - категорична увереност.

Евиденциалността, епистемичната модалност и конклузивът

Опирането върху спецификата на отделни езици води до появата на различни мнения за инвариантното значение на граматическата категория ‘евиденциалност’: маркиране на източника на информация (напр. Айхенвалд 2004), на начина, по който говорещият е узнал за факта (Мелчук 1998: 199), изразяване на оценка на говорещия за знанията му за действителността (Чейф 1986, Лазар 1999), кодиране на отношението на говорещия към пропозиционалното съдържание на изказването (Генчева-Декле 1993, Ницолова 2008); маркиране на степента на ангажираност на говорещия с информацията, с нейната достоверност (Герджиков 1977, 1984) и др. Очертават се най-общо две основни гледни точки за семантиката на граматическата евиденциалност: източник на информация и ангажираност на говорещия с достоверността на изказването. Те се противопоставят и по начина, по който разрешават един от най-дискусионните проблеми - отношението между евиденциалността и епистемичната модалност, а това несъмнено рефлектира и върху дефинирането на същността и статуса на конклузива.

Ако се възприеме виждането, което свежда граматическата евиденциалност до маркиране на източника на информация, то тази категория се оказва независима от модалността на знанието (напр. Айхенвалд 2004). Ако обаче инвариантното й значение се дефинира като изразяване на ангажираност на говорещия със съдържанието на изказването, с надеждността, правдоподобността или достоверността на съобщаването, то в този случай евиденциалността се присъединява към езиковите средства за изразяване на епистемична модалност (вж. напр. Уилет 1988, Палмър 1986).

Модалният характер на евиденциалността най-често се отхвърля в два случая - когато тя се реализира или като опосредстваност на информацията на базата на сетивно възприятие (вж. Айхенвалд 2008), или като предаване на несобствена информация (вж. по отношение на българския език Ницолова 2008). За разлика от това граматикализираното предаване на извод, обобщение, умозаключение по-често се свързва с епистемичните езикови средства или пък е част от основанията за издигане на още две тези: за частично припокриване на евиденциалността и епистемичността (Аувера, Плунгян 1997, Плунгян 2001, Ницолова 2008) или за наличие на епистемични разширения на евиденциалността (Айхенвалд 2004). Споменатото частично застъпване се наблюдава според някои учени при т.нар. модализирани балкански системи, граматикализиращи културен стереотип, според който индиректната информация е обвързана с оценка за по-ниска достоверност, отколкото немедиатизираната (вж. Плунгян 2001, а за българския език Ницолова 2008). Дендал и Тасмовски посочват, че в множество езици евиденциалността маркира източника на информация и едновременно с това отношението на говорещия към надеждността на тази информация (Дендал, Тасмовски 2001: 342-343), докато противоположното мнение гласи, че някои езици могат да имат и епистемични разширения, но това не е типологически инвариантният случай (Айхенвалд 2004).

Наличието в езиковата система на маркери, кодиращи източника на информация (сензорно възприятие, чужди думи, слухове, инференция и др.), говори, че признаците, които носят, са значими в комуникативния акт, в който говорещите обменят свои знания, представи, нагласи, оценки. Защо е необходимо да бъде граматически указан, а в някои езици и детайлизиран произходът или начинът на придобиване на информацията, ако това не служи да бъде ориентиран и говорещият, и слушащият в оценката за нейната значимост, надеждност, правдоподобност или достоверност. Друго предлагано решение е да се приеме, че граматическата евиденциалност съдържа дейктичен компонент ("presence - absence of speaker at the place of the action" - Де Хаан 2001: 216), тъй като включва в семантиката си противопоставянето директна : индиректна евиденция. Поставеният по-горе въпрос отвежда към базисния принцип за относително немотивирания характер на първичното знаково членение, обвързан с факта, че в езика като знакова система се кодират значими за дадена общност или за човека въобще признаци на денотатите. Решаването му обаче е възможно само при детайлно познаване на езиците, за които се твърди, че евиденциалността не е свързана с епистемична оценка, затова тук предпочитаме да се концентрираме върху положението в българския език.

В тази работа изхождаме от виждането, че в българския език евиденциалността, вкл. конклузивът, е част от езиковите средства за изразяване на епистемична модалност, тъй като чрез отделните евиденциали се кодират различия в ангажираността на говорещия с предаваната в изказването информация. Доказателствата, подкрепящи това мнение, се търсят и на равнище изразявани признаци, и на равнище на употребите.

При изясняване на релацията евиденциалност : епистемична модалност според нас е необходимо да се взема предвид липсата на едно-еднозначната връзка между модалностите в логиката и модалностите в езика. За разлика от абстрактността на съжденията в епистемичната логика, неотчитащи оценката на автора на изказването, чрез епистемичните езикови категории говорещият кодира собствената си житейска позиция и по отношение на реалността на фактите, и по отношение на съдържанието на собственото си изказване и неговата достоверност във връзка с начина на придобиване на знанията.

Семантика на конклузива в българския език

Извеждането на дефиниция за същността на конклузива изисква изясняване на няколко въпроса: какви са характеристиките на предаваната чрез конклузива информация; каква оценка за нея изразява говорещият и доколко тази оценка е свързана с достоверността, надеждността или с истинността на изказването; какъв е видът на съждението в основата на конклузивната семантика; каква е спецификата на факта, който поражда извода, обобщението, умозаключението.

Ако се обобщят определенията, давани за категорията в различни езици, може да се каже, че в основата на конклузива лежи умозаключение, което говорещият прави въз основа на факти, които не са лично наблюдавани от него, но които той реконструира на база на следите, резултатите или последствията, на базата на собствения си опит, въз основата на общоизвестни факти или общоприети истини, както и чрез опиране на логически връзки между явленията.

При един от подходите към конклузива - търсене на мястото му в евиденциалната система чрез изразяваните от членовете семантични признаци, семантиката му се извежда чрез опозициите ‘firsthand - secondhand information’, съответстваща на ‘witnessed - non personally witnessed by de speaker action’, наложена в предходната традиция, и ‘direct - indirect evidence’. Индиректната евиденция се свързва с предаване на несобствена информация (чужди думи, слухове и под.), а директната евиденция - със собствена информация въз основа на зрителна, слухова или друг вид сензорна евиденция, както и въз основа на собствен извод или умозаключение. В рамките на първата опозиция конклузивът носи признака ‘secondhand information’, т.е. несвидетелска информация, а според втората - маркира директна евиденция, назовавана и "after the fact evidence" (Де Хаан 2001: 193-197). При някои езици според Де Хаан водещият признак на инференциала (термин, предпочитан в англоезичната литература) е дейктичният (директна - индиректна евиденция), а при други - несвидетелският характер на информацията (Де Хаан 2001).

Структуралисткият подход също търси релевантните диференциални признаци на конклузива в рамките на евиденциалната система. Например за българския език Г. Герджиков посочва, че умозаключителният модус (modus conclusivus) е маркиран по признака ‘субективост’ (субективност на собствената информация, получена по косвен път на базата на умозаключение, извод, обобщение), но немаркиран по признака ‘преизказност’ (повторно предавана информация) (Герджиков 1984: 13-42).

Прилагането на когнитивни подходи дава възможност да се избегне редуцирането на семантиката на конклузива, да се изясни спецификата на умозаключението и на оценката на говорещия за предаваната от него информация. В рамките на този подход конклузивът може да се представи чрез пресупозицията "Аз смятам въз основа на умозаключението си, че р" и асерцията "Аз твърдя, че р"² (Ницолова 2008: 355).

Изясняването на семантиката на конклузива зависи не само от очертаните различия в подхода, но и от становището за вида на съждението, което лежи в основата на конклузивната семантика. Докато някои автори посочват, че става въпрос за дедукция, изхождаща от факт (Де Хаан 2001: 193), други смятат, че това е индуктивно умозаключение въз основа на косвена сензорна евиденция (Куон 2012: 961), а трети - че по своята същност това е абдукция ("Ако твърдението ‘р имплицира/предполага q’ е вярно, и ако установим q, то следователно p е (може да бъде) вярно." (Генчева 1990: 48). Въпросът какъв тип е умозаключението, не е единствено задача от логически порядък - от лингвистична гледна точка той е важен за изясняване оценката на говорещия за предаваната чрез конклузива информация. Поради тази причина тук се спираме върху нейните характеристики.

Граматикализираната инференция предполага оценяване на информацията, съдържаща се в изказването, като собствена, субективна и опосредствана, тъй като говорещият представя свое лично мнение, извод, умозаключение. Интересен е въпросът дали опосредстваността на информацията предпоставя характеризирането й като несвидетелска. Според нас на този въпрос може да се отговори отрицателно, ако се опираме върху анализираните по-долу употреби.

Следващият дискусионен проблем е доколко конклузивът е обвързан с истинността на предаваната информация. Според Г. Герджиков субективността и опосредстваността на информацията на базата на собствено умозаключение са причината за различията в оценките за степента на достоверност на изказването, съдържащо конклузивни или индикативни форми (Герджиков 1984: 20-21). Р. Ницолова посочва, че при конклузива става дума за собствено мнение, а това означава, че "говорещият смята, че означената пропозиция р в изказването е истинна в един от възможните светове, който не съвпада задължително с реалния свят" (Ницолова 2008: 354). Авторката подчертава: "Евиденциалните пресупозиции обаче са особен вид пресупозиции, тъй като не се свързват директно с истинността на изказването, а опосредствано, като посочват източника на информация на говорещия" (Ницолова 2008: 334). Според Зл. Генчева-Декле в изказванията с конклузив не се съдържа оценка за истинността на информацията (Генчева 1996: 11). Ако се приеме виждането за абдуктивния характер на умозаключението, въз основа на което говорещият реконструира една правдоподобна ситуация, то това дава възможност според нас да се търсят различията в изразяваната ангажираност на говорещия с достоверността на изказаното. Не трябва обаче да се забравя, че под влияние на контекста и интонацията конклузивните форми в плана на миналото "могат да изразяват различни степени на увереност в истинността на умозаключението - от колебливост и несигурност (срв. Как е действувал младият Паисий - това ние не знаем, за него можем само да гадаем - Г. Констатинов) до сигурност и категоричност (срв. За мен е безспорно, че Иларион и Нако бързо са се спогодили..." (Герджиков 1984: 21).

Съпоставката на изказаните мнения говори, че в инвариантното си значение конклузивът не включва пряка оценка на говорещия за истинността на информацията в изказването му, основаваща се на негово умозаключение, но тъй като става дума за собствено мнение, в конкретна ситуация може да бъде изразена и различна степен на ангажираност на говорещия с истинността на това твърдение.

Необходимо е според нас да се спрем на още един проблем, възникващ при дефиниране на семантиката на конклузива - дали тя се свежда до изразяване на умозаключение, разбирано в строгия смисъл на логиката като наука. Този въпрос не е маловажен, тъй като между логическите съждения и езиковите явления съществуват различия, чието неотчитане може да доведе до неправилни интерпретации. Подобно мнение откриваме и в работите на М. Китова-Василева (2001). По-адекватно от езикова гледна точка би било приемането на едно по-широко разбиране за семантиката на конклузива - изразяване на извод, обобщение, заключение, вкл. умозаключение, което е най-често срещаната, но не единствената негова употреба, както става ясно от анализа на емпиричните данни в следващата част. Тази позиция покрива според нас различните употреби на конклузива и отговаря на релевантните диференциални признаци, изграждащи евиденциалната глаголна категория в съвременния български език (вж. и у Герджиков 1984). Именно тя дава възможност да се обхванат две от най-типичните реализации на инвариантното значение на конклузива ‘субективна информация с опосредстван характер въз основа на извод, обобщение, умозаключение, представено като лично твърдение’, които Р. Ницолова определя като ‘умозаключително значение’ (сигнализиране на собствено мнение, "собствена опосредствана, несвидетелска информация") и ‘неумозаключително значение’ (съобщаване на свое знание, "но т.нар. слабо, несвидетелско знание") (Ницолова 2008: 354). Водени от тези разсъждения, по-нататък в настоящата работа под умозаключение ще разбираме извод, обобщение, заключение, вкл. умозаключение.

Употребите на конклузива в българския език

След разсъжденията за семантиката на конклузива от гледна точка на отношението на говорещия към предаваната информация (наричано и "l’état d’esprit du locuteur" - Микайловски 1996), нека обърнем внимание и на спецификата на факта, който е в основата на умозаключението, тъй като това е необходима стъпка при класифицирането на видовете употреби на конклузива. Ако се вземе предвид, че в структурата на умозаключението се различават: предпоставки (съждение, което включва изходното знание), извод (съждение, което е извод, заключение, съдържащо ново знание) и правила, то в тази част от работата се интересуваме от първия елемент - предпоставките, изходното знание.

Проучванията ни върху конкретни емпирични данни от българския³ и от други езици, както и данни от съпоставителни и типологически изследвания дават основание да кажем, че за българския език съществен класификационен признак се оказва не начинът на сетивно възприемане на факта (зрително, слухово или др. тип сензорно), а неговият произход: лично установяване или придобиване чрез чужда информация, а освен това свидетелската или несвидетелската позиция на говорещия спрямо съобщавания факт, която е релевантна само в плана на миналото, затова комбинирането на трите очертани противопоставяния на Схема 1 е несиметрично.

Наличието на конклузивни форми в плана на неминалото (в сегашно и бъдеще време) е дискусионен въпрос, тъй като е проблематично комбинирането на темпоралните и конклузивните признаци: от една страна, липса на разграничаване между свидетелска и несвидетелска позиция на говорещия, а от друга страна - възстановяване на незасвидетелствано лично действие въз основа на умозаключение. Възможни са две позиции: липса на конклузивени форми за сегашно и бъдеще време, както смята Р. Ницолова (напр. Ницолова 2008), или наличие на конклузивни форми, които са експресивно натоварени, тъй като представляват транспозиция на конклузива в полето на индикатива (Герджиков 1977: 64-67). В настоящата работа изборът на собствена позиция се основава на емпиричния материал, който доказва съществуването на адмиративни конклузивни употреби в сегашно и бъдеще време (вж. и Алексова 2003).

Комбинирането между стойностите на трите признака, отнасящи се до спецификата на факта, който е част от предпоставките за умозаключението, е представено на Схема 1.

Схема 1

1. Факти от собствена информация

   1.1. Факти от собствена информация, принадлежащи към неминалото

Подобни употреби се оспорват не само поради твърдението за несъвместимост на конклузива с темпоралните признаци на сегашно и бъдеще време, но и поради факта, че адмиративът се разглежда като транспозиция на ренаратива в полето на индикатива (вж. Ницолова 2008). Изхождайки от виждането, че адмиративът представлява употреба на конклузива, отличаваща се с изненадващ характер на извода, обобщението, умозаключението, в тази работа привеждаме емпирични данни, които потвърждават съществуването на употреби от тип 1.1 (вж. и Алексова 2003). Те се отличават с експресивност, тъй като говорещият установява реално съществуващи факти, които обаче не отговарят не неговите представи. Именно в това се състои спецификата на употребите в случай 1.1, докато при 1.2 изводното ново знание като елемент на умозаключението има субективен характер и може да отговаря или не на реалното състояние на нещата. Г. Герджиков смята употребите от 1.1 за транспозитивни - вместо индикативните (Герджиков 1977: 64-67).

(1) Продължи надолу по пътя и скоро всичко около него потъна в пълен мрак. Тогава мъглата се раздвижи и проговори с човешки глас:

- Ама и ти си бил един хитрец! Първо се правиш, че не можеш да играеш, а после се оказва, че си ме мамил, за да ми приспиш бдителността! (Н. Гроздински <http://www.webclark.org>).

(2) Среща го Къньо Бѐзлата и му дума:

- Бравос бе, папурник! Бравос! Кой се е надявал, че в тая куфалница имало нещо! Че ти си бил цял търговец бе, диване! Цял джамбазин! (Чудомир) (Алексова 2003).

(3) По някое време, когато отново се бе зачел, в процепа на вратата надникна лицето на Валери.

- А, ти си бил  тук (В. Люцканова <http://www.webclark.org>).

Адмиративните конклузивни употреби често се отличават с изпускане на спомагателния глагол - (4), което от наша гледна точка не означава, че това са транспонирани в полето на индикатива ренаративни форми.

(4) Виж го ти моя непрокопсаник - мислеше си Матаке, като опъваше юздите, за да спре силните коне, - ето още с какво се занимавал той - правел кушии човекът (Й. Йовков) (Алексова 2003).

Подобни употреби, макар и редки, се откриват и за бъдеще време - примери (5) и (6).

(5) А. А-ов //йа гледай/ и той шт’àл да пътува/ некадърник/ в делегацийа мол’ъ ти се/ с правителствената// (собствен архив - вж. Алексова 2003).

(6) Излиза, че той е щял да заминава в понеделник, а ние бързаме и Излиза, че той щял да заминава в понеделник, а ние бързаме" (примерът е от Герджиков 1998: 116).

В нашата база данни откриваме и друг вид транспонирани конклузивни сегашни форми - за повтарящи се или типични действия, с които се подчертава субективната лична позиция, собственото мнение за свидетелски факти (примери (7) и (8). В същите ситуации, както подчертава Г. Герджиков (1977: 65), може да се употреби и индикатив, но без експресивно подчертаване на субективността на изказваното.

(7) ...но както казах когато и да ме е боляло не взимам лекарства, лягам си или сядам, отпускам се и гледам телевизия или седя на компа и ми минава сравнително бързо... <http://www.teenproblem.net/forum/archive/index.php/t-370458.html> (17.05.2013)⁴.

(8) Когато и да ме е видел, винаги ме моли за нещо (Герджиков 1977: 66).

1.2.1. Факти от собствена информация, принадлежащи към миналото при свидетелска позиция на говорещия

Въпреки че говорещият е свидетел на минали събития, той може да избере да ги предаде чрез конклузивни форми, като на преден план излиза субективността на личното преживяване. Това са транспонирани употреби на конклузива вместо индикатива.

(9) Ами че аз помня майка ти, бре, тя ми е сплитала косите на плитки, учела ме е песни да пея... (К. Кисьов - примерът е от Станков 1976: 372).

(10) Булка, кай, аз си отивам, ела да се простим. Гледала си ме, почитала си ме. Къщовница си била. Добра си била, булка, много добра. Сполай ти (Й. Йовков - примерът е от Герджиков 1977: 56).

Някои употреби, като (11) и трите първи глаголни форми в (12), могат да се тълкуват или като конклузивна употреба на обобщено сегашно време, или като конклузивен имперфект.

(11) Винаги съм можел да си купя някой министър, но съм вървял бавно и постепенно с българския народ, затова съм чист, каза Марешки (в. "Труд", 16.05.2013 <http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1818886>).

(12) Винаги, когато ми се е случвало нещо, макар и да е било гадно, съм си казвал, че е за добро и ако не е станело така е щяло да стане по-зле с времето <http://bobibonchev.com/blog/?p=159> (17.05.2013).

В някои случаи, напр. в (13), повторителността на действията и подчертано личното свидетелство правят тези конклузивни употреби по-естествени, отколкото индикативните, тъй като целта на комуникатора е да изтъкне именно субективното утвърждаване на фактите.

(13) А когато бях изпълнителен директор на "Булгаргаз", Радослав Ненов  неведнъж е  висял пред вратата ми, за да получи отново цесия, този път от "Нефтохим" (в. "Демокрация", 30.09.1998 <http://www.webclark.org>).

В актуалното си изказване говорещият може да изрази чрез конклузива преоценка за събитията, т.е. да представи резултата от свое разсъждение за истинската същност на минали факти, за които е имал друга представа, макар че е бил свидетел на случващото се. Тези употреби могат да не носят допълнителни експресивни оттенъци - пример (14).

(14) Такааааа, разплетох големия сноп с кабели като хората и всичко ми стана ясно като бял ден  . От плеъра си излизат кабели за предни говорители и за задни говорители и след евро буксата вече се разклоняват за пищялки и за колонки  . Явно съм се бил заблудил нещо при предишния оглед на кабелите (raceteam, 03.12.2007 <http://www.volvoclub-bg.com/forum/viewtopic.php?p=113967> (10.05.2013).

Възможно е обаче разминаването между минали представи и настояща оценка да породи изненада. При тези адмиративни употреби, имащи паралели и при случай 1.1, спомагателният глагол в 3 л. може да отпадне, срв. (15). В (16) освен изненада има и изразено разочарование, породено от заключението за собствената заблуда в миналото.

(15) - Умря бе, чорбаджи! Теличето умря още щом го купих бе! Първата неделя още... Какво ти мляко, какво ти сирене! Болно било (Чудомир).

(16) Тамара (затуля си в отчаяние очите плачуща). И аз съм го любила! Аз съм страдала за него (Ив. Вазов). (Примери (15) и (16) са от Алексова 2003).

В пример (17) умозаключението съдържа нюанс на предположение за реалното минало състояние на нещата, неосъзнавано тогава (явно на нея тогава не са й били такива приоритетите), като в същото изказване има и конклузивни форми, употребени вместо индикативни, при които на преден план е субективността на твърдението (аз съм бил честен; и съм й предлагал брак).

(17) С ръка на сърцето ти казвам, че аз съм бил честен във връзката ни - исках да създадем семейство, деца - аз й бях първият мъж на нея. И съм й предлагал брак, но явно на нея тогава не са й били такива приоритетите (А. Алиев, 14.05.2013 <http://hotnews.bg/n/ali-aliev-zhenite-dnes-ne-tursyat-lyubov-a-pari-i-slava.71204.html> (17.05.2013).

Вариант на горните употреби са случаите като (18), в които говорещият не е осъзнавал, а не и предполагал съществуването на явленията в плана на миналото, макар че формите за 1 л. ед.ч. предполагат физическо свидетелско присъствие.

(18) Няма нужда да казвам, че още тогава във влака за София аз съм бил по петите му, без да имам дори и най-мизерната лилипутска представа за него. Прайс щеше да се превърне в тема на тъпата ми дисертация, но в анонимния инцест на реципрочни идентификации аз вече съм бил опрашена тичинка в чашката на гигантско халюцинаторно цвете сред всеобщото битие-към-съня (Зл. Златанов <https://liternet.bg/publish7/zzlatanov/hramovi> (06.10.2016).

По-различни от когнитивна гледна точка са адмиративните употреби, при които говорещият е бил свидетел на минали факти, без да осъзнава тяхната истинска същност или въобще тяхното съществуване, защото не се е намирал в подходящо физическо или психическо състояние - пример (19). Класифицирането им като свидетелска или като несвидетелска позиция на говорещия предизвиква колебание, тъй като е налице чисто физическо присъствие, но не и осъзнаване. Именно това противоречие е в основата на силната експресия, носена от тези употреби. Те могат да бъдат определяни като преходен случай между 1.2.1 (свидетелска позиция) и 1.2.2 (несвидетелска позиция на говорещия), но ние даваме приоритет на менталните препятствия пред възприятията и отнасяме тези употреби по-скоро към 1.2.2.

(19) - Е, аркадаш, кажи де, как попадна тъдява?

- Как ли, конете ме доведоха - каза Матаке и изведнъж се развесели. - Бях на скеля. Като минах Иланлъшката кория, задрямал съм. Кога са се отбили конете, кога са дошли тука - не зная. Събуждам се, гледам ей тая булка отпреде си! (Й. Йовков) (Генчева 1993: 63).

В подобни ситуации се наблюдават както адмиративно оцветени употреби (в последните две изречения от (20), така и конклузивни употреби без допълнителен оттенък (изкарал съм от (20).

(20) - Аз снощи - започна Димо, - като си отиде Джурката, легнах си ей там ѐ, на пейката, завих се с капламата. Изкарал съм един сън, събуждам се - лошо ми е, ще умра, нещо ме души. Не мога да разбера какво ми е, ама казвам ви, умирам. Бре, каква е таз работа! Ставам, поглеждам нагоре, аз съм бил легнал под Радославов! Той слизал да ме души! (Й. Йовков) (Алексова 2003).

1.2.2. Факти от лична информация, принадлежащи към миналото, несвидетелска позиция на говорещия

Това е най-честата, най-типичната употреба на конклузива, което е и причината тя да се издига за негова инвариантна семантична характеристика. В англоезичната литература тези случаи се характеризират и като "evidence after the fact" (вж. Де Хаан 2001). Типологическите изследвания посочват, че в различни езици инференцията може да се основава на сензорна евиденция, на логическо съждение (resoning), допускане (assumption) или предположение, догадка (conjecture), а има и езици с детайлизирани евиденциални системи и наличие на множество инференциални суфикси (Айхенвалд 2004: 174-177).

В базата данни, с която разполагаме, съществуват два подвида на случай 1.2.2: умозаключение на базата на пряка евиденция (зрително, слухово или друг тип сензорно възприятие) и заключение въз основа на съждение, логически обвързващо факти.

Умозаключение въз основа на пряка перцепция на следи или резултати от действия откриваме в примери (21) и (22).

(21) От стъпките, които на другия ден внимателно разгледа, Петър разбра, че тоя път са били много. Един вълк е подмамил кучетата, престорил се е, че бяга, и ги е увлякъл. Другите са ударили тогаз назад и са ги обградили. Тъй бе разкъсано жълтото куче. Между другите стъпки, Петър позна и стъпките на големия вълк. "И той е бил тук. Той е бил командиря им" - мислеше Петър (Й. Йовков) (Герджиков 1977: 54-55).

(22) Столът си стоеше там. Сигурно не са успели да го изкарат през вратата, прекалено широк е, внасях го през прозореца (Г. Господинов) (Ницолова 2008: 358).

Умозаключението, основаващо факт от пряка перцепция, може да има и адмиративен характер като в пример (23).

(23) За нейна най-голяма изненада и притеснение обаче открила, че пакетчето бисквити си стояло недокоснато в чантата й.

- Боже мой! - помислила си жената. - Ако моите бисквити са тук, значи онези са били негови и той е разделил всичко с мен! (Дж. Авад <http://colourfulplaces.blogspot.com/2012_10_01_archive.html> (15.05.2013).

Слухово възприятие също може да бъде предпоставка за умозаключението в основата на конклузива като в (24):

(24) От кабинета на Ерик долитат гласове. Значи се е върнал от Манчестър, докато съм била при юриста (С. Кинсела <http://chitanka.info/text/15830/21> (13.05.2013).

В основата на умозаключението може да бъде олфактивна евиденция - вж. (25).

(25) Преди доста години бяхме на квартира, където предишните наематели са гледали котка. Да ви кажа в банята миришеше ужасно, явно там си е вършило нуждите животното <http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=584526.15>.

Съществуват и конклузивни употреби от тип 1.2.2, при които акцентът е върху логическите връзки между явления, както доказват примери (26) и (27).

(26) По принцип не мислех, че може да проникне в тази малка черна кутийка. Оказа, се обаче, че в нея има един метален диск с графит и този "обезмаслител" явно е проникнал вътре, може би около оста има пролука (na4o007, 18.03.2010 <http://www.vwclub.bg/forum/viewtopic.php?f=5&t=256072> (29.04.2013).

(27) (Във форума на сайта "Фото Култ" се коментира изчезването на един човек, правят се догадки) - щом е понеделник ве1ерта - значи се е върнал от пленера и е бил на работа ... после е изчезнал (ако е изчезнал или се е скрил) <http://photo-cult.com/forum.php?c=6&t=70407&pg=3>.

Конклузивните употреби от тип 1.2.2 могат да имат и допълнителни нюанси на категорично настояване - (28), или обратното - колебание, несигурност, елементи на догадка като в (31), собствена хипотеза - (30), каквито се срещат и във въпросителни или отрицателни изречения (вж. пример (29).

(28) Уверен съм, че щом излязох из стаята, бай Ганьо е отворил похлупците. Има си човекът закуска, защо ще си харчи парите за топло ядене - няма да умре от глад я! (Ал. Константинов).

(29) Що ти, дяволско дете, мълчиш? Види се, че не сте щели да повикате дяда си Хаджия! Така ли е? (Л. Каравелов).

(30) И пак на българска почва този подход би могъл да означава и усилие да се огради творбата и литературата от употребата и злоупотребата им от господстващата идеологема, но това значение, и да е го имало, едва ли е било бог знае колко осезателно (Н. Георгиев <https://liternet.bg/publish/ngeorgiev/statii/1942.htm> (06.10.2016).

(31) Дали е имало нападение, дали е било от страна на убития, дали е било с брадва, дали с острието или с тъпата страна на нейната метална част, или е било с дръжката й, дали е продължавало към момента на застрелването на убития, дали за отблъскването му е било необходимо прострелване на човека, дали е бил необходим смъртоносен изстрел в шията на убития или е бил достатъчен такъв в друга, нежизненоважна част на тялото му - всичко това са въпроси, на които прокуратурата тепърва ще дължи отговор, основан на доказателства (02.04.2013 <http://www.bghelsinki.org/bg/novini/press/single/bhk-cvetan-cvetanov-e-lice-na-policejskoto-nasilie> (30.04.2013).

Акцент върху собствената хипотеза или допускане носят конклузивните форми в сложни съставни с подчинени обстоятелствени изречения за условие (като в примери (32) и (33), а също последните две глаголни форми в пример (12).

(32) Не съм чула до сега някой да е бил излекуван в този център или ако е бил излекуван сигурно е бил дошъл с грешна диагноза (23.02.2012 <http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=rak&Number=1948309649&part=all> (30.03.2013).

(33) Ако е мошеник, значи целта му е била да ме обере. В такъв случай е трябвало само да изчака двамата с Кейт да отидем на работа, а Джейсън - на училище. И е щял да разполага с цял ден да плячкоса къщата. Нямаше да се опитва да ме убие. Не, това беше нещо лично. Пити е искал да ми отмъсти! (Д. Морел <http://chitanka.info/text/15910/21> (10.05.2013).

2. Факти, придобити от чужда информация

2.1. Факти от неминалото, придобити от чужда информация

Като предпоставки за умозаключението, изразено чрез конклузив, може да послужат факти, които говорещият узнава от чуждо изказване (случай 2.1 от Схема 1). От тях най-силно експресивно маркирани са онези употреби, при които фактът принадлежи към плана на неминалото. Те изразяват изненада и представляват употреба на конклузива вместо индикатива, като спомателният глагол нерядко се изпуска - пример (34).

(34) Хоров (кланя се вежливо). Имам чест да се представя.

Квасников (взира се в него). Вие нали сте Жечко, на Димитра Бухалът момчето?

Хоров. Да. (Ниско.) Познавал се с баща ми!... Каква безцеремонност (Ив. Вазов).

2.2.1. Чужда информация за факт от миналото при свидетелска позиция на говорещия

Подобни употреби (напр. (35) са редки поради комбинирането на признаците свидетелска позиция и чужда информация - от чуждата информация говорещият научава за факт, който в миналото той е оценил като свидетел по различен начин. Съпоставката между минало и настоящо знание поражда изненадваща преоценка на миналия факт, което е предпоставка за адмиративни употреби.

(35) - Х се върна от Франция оня ден.

- А, не заминавал значи онзи ден, като го видях с куфара, а аз мислех, че тръгва за някъде! (Алексова 2003).

2.2.2. Чужда информация за факт от миналото при несвидетелска позиция на говорещия

Наличието на конклузивни употреби, базиращи се на чужда информация, е явление познато и в други езици, както личи от типологическото изследване на Айхенвалд (2004: 164). Несобствената информация може да бъде основа за собствено умозаключение въз основа на обобщаване на чутото като в (36), като то може да носи допълнителни нюанси - неувереност в направеното заключение (както в пример (37), нюанс на изненада (напр. (38) и др.

(36) (В ХІІІ глава от "Под игото" Бойчо Огнянов разказва на Рада за своите премеждия след напускането на Бяла черква.)

- Клети Бойчо,  ти си бил простинал по кърища и планини цяла зима... Ти си цял мъченик - каза Рада състрадателно (Ив. Вазов <http://www.webclark.org>).

(37) Докато говорех, Диляна беше полегнала настрана и упорито търсеше нещо в очите ми. Накрая колебливо попита:

- И ти си бил там, така ли? (М. Абаджиев <http://www.webclark.org>).

(38) (Борислав научава от Контофре, че царят е сгодил неговата любима - Тамара, която е царска дъщеря, за друг. Това предизвиква учудване и огорчение у Борислав, вярвал допреди в царя и самозаблуждавал се за неговата справедливост.)

Борислав (няколко време стои занемял.) Сгодил я, сгодил я вече! О колко съм се мамил в своята душевна простота!... (Ив. Вазов) (Алексова 2003).

По-различни от когнитивна гледна точка са конклузивните употреби от тип 2.2.1, при които говорещият не е свидетел на минали събития, но ги представя като свое лично субективно твърдение. При тях не става дума за умозаключение на базата на минал факт от чужда информация, както става ясно от пример (39).

(39) Още в детството си майка ми е свирела на цигулка (примерът е от Ницолова 2008: 356).

Опирайки се на мнението на Слобин и Аксу-Коч за възможността възприетата за първи път чужда информация да се премества във фонда на собствените знания на говорещия (Слобин, Аксу-Коч 1982), Р. Ницолова тълкува тези случаи като неумозаключителен конклузив, изразяващ "слабо, несвидетелско знание" (Ницолова 2008: 354). Според авторката те са свързани с пресупозицията "Аз зная не като свидетел, че р" и асерцията "Аз твърдя, че р" (Ницолова 2008: 356). Подобни употреби коментират преди това В. Станков (1976), Г. Герджиков (1977, 1984) и мн.др. Към този подвид могат да се добавят и случаите, в които широко разпространено обобщение се възприема от говорещия като собствено убеждение и се изказва като лично твърдение - (40).

(40) Векове наред Дунава е влачела мътните си води край нашите брегове, а само на стотина метра от нея сушата е напуквала дълбоко плодородния льос (примерът е от Герджиков 1977: 55).

В исторически съчинения съществува вариант на тези употреби - говорещият изказва като собствено твърдение общоприети факти, като в случая се акцентира не върху източника на информацията, не върху несвидетелската позиция на говорещия, а върху личната позиция на говорещия. Подобни случаи се наблюдават не само в научни текстове, но и в по-неофициални коментари, вкл. и във форуми - вж. пример (41).

(41) Напротив, варварите са можели да използват момента, когато империите са били заети с други дела за да откъснат някое парче територия, но рано или късно са разбирали, че ако искат да оцелеят с такъв могъщ съсед те трябва да копират държавното му устройство... (14.08.2008 <http://forum.clubpolitika.com/lofiversion/index.php/t4390-150.html> (15.04.2013).

Към подтип 2.2.2 от Схема 1 би трябвало да се присъедини и един тип употреби на конклузива в непряката реч - става въпрос за употреба на конклузива в субстратната реч, когато тя е в плана на миналото и целта е неутрално предаване на информацията - (42). В тези условия са неподходящи индикативни глаголни форми, тъй като те са свидетелски маркирани, а появата на преизказни форми, при това след глагол в главното изречение, насочващ към идеята за препредаване на реч, изразява известна дистанцираност от съобщаваната информация.

(42) Петър: Иван и Михаела пристигнаха.

Петър каза, че Иван и Мария са пристигнали.

В журналистическите текстове, за които източникът на информацията е принципно значим, този тип употреби на конклузива се наблюдават често, като появата им, както и появата на другите евиденциали, зависи предимно от избраната (и във връзка с нея - реалната) позиция на автора спрямо предаваната информация: обективност и неопосредстваност на информацията (чрез индикатива), субективно твърдение за незасвидетелствани факти (чрез конклузива) и опосредствана информация въз основа на чужд източник с възможна дистанцираност (чрез ренаратива) - срв. редуването на индикатив, конклузив и ренаратив в (43). В публицистичните текстове се реализира в най-висока степен наблюдението на Р. Ницолова: "Говорещият използва творчески евиденциалната информация, за да класифицира в съзнанието си информацията, с която разполага, преди да я предаде на слушателя" (Ницолова 2008: 334), към което бихме добавили - във връзка с комуникативните (а понякога и манипулативните) си цели да предаде определена степен на нейната надеждност или достоверност⁵.

(43) 2-годишно момче изпадна в кома

Преди 2 месеца то е било настанено в приемно семейство, защото истинската му майка признала, че не е в състояние да се грижи за него

2-годишно момче е в кома и с опасност за живота в "Пирогов". Има съмнения за упражнено насилие върху детето. Преди 2 месеца то е било настанено в приемно семейство, защото истинската му майка признала, че не е в състояние да се грижи за него. На 7 март социалните от Враца настаняват по спешност двегодишния Анджело при приемен родител. Това станало, след като биологичната майка обяснила, че мъжът й я изгонил с пет от общо седемте деца в семейството и тя не е в състояние да се грижи за тях (08.05.2013 <http://btvnews.bg/bulgaria/2-godishno-momche-e-v-koma-ima-samneniya-za-nasilie.html> (12.05.2013).

Заключение

Анализите и съпоставките на гледни точки, както и коментарите на емпиричния материал в тази работа насочват към няколко извода, представящи застъпваното тук виждане. По своя граматичен статус конклузивът е една от евиденциалните субкатегории в българската глаголна система, която принадлежи към езиковите средства за изразяване на епистемична модалност. Чрез конклузива в българския език говорещият изразява субективна ангажираност с предаваната информация, тъй като съобщаваното е резултат от негов извод, обобщение, умозаключение, направено въз основа на ненаблюдавани лично факти, които говорещият реконструира на база на следите, резултатите или последствията от действията, на базата на собствения си опит, въз основа на общоизвестни факти или общоприети истини, както и чрез опиране на логически връзки между явленията. Фактите, които са предпоставка за умозаключението, могат да са част от фонда на собствените знания на говорещия или да са придобити от чужда информация, могат да принадлежат както към плана на миналото, така и към плана на неминалото, авторът на изказването може да има спрямо тях както свидетелска, така и несвидетелска позиция. Комбинирането на тези фактори детерминира наличието и на метафорични употреби и различия в експресивността. В някои контексти конклузивните форми могат да придобият допълнителни значения и нюанси като неувереност, колебание в направеното умозаключение или категоричност на собственото твърдение, могат да изразяват догадка, хипотетично допускане, а също и изненада от разминаването на предишни представи (вкл. погрешни предходни оценки, незнание или неосъзнаване на факти и под.) с настоящо знание за нещата. Жанровите характеристики на текста и принадлежността му към различни регистри също влияят върху употребата на конклузива и свидетелстват, че тя зависи не само от реалната позиция на автора на изказването спрямо източника на информацията, но и от избора на такава позиция, подчинен на комуникативните цели на говорещия да изрази определена степен на ангажираност с надеждността, достоверността на съобщаваната информация.

Извън обхвата на настоящия текст остават още множество важни въпроси - интрапарадигматичните отношения между конклузива и другите глаголни категории в българския език, допълнителните значения, която възникват при комбинирането на семантичните им признаци, зависимостта на конклузивните употреби от типа на речевия акт, различията между употребите на конклузива в главното и в подчиненото изречение, както и множество детайли, свързани с отношенията между употребите на конклузива и на другите евиденциали в различните регистри. Това са актуални проблеми, които са обвързани със засиления интерес в последните десетилетия към евиденциалността и епистемичната модалност, но не могат да бъдат засегнати в една кратка разработка.

БЕЛЕЖКИ

1. Извън коментарите тук остава фактът, че терминът ‘евиденциалност’ назовава както маркирания член на категорията, така и цялата категория, т.е. употребява се и като видов, и като родов. [обратно]

2. Посоченото се отнася до семантичната структура на примери с умозаключителен конклузив. Р. Ницолова смята, че освен това значение конклузивът в българския език има и неумозаключително значение, неосноваващо се на собствено наблюдение и характеризиращо се с несвидетелско отношение към действието. Пресупозицията в съобщителни изречения при неумозаключителния конклузив е "Аз зная не като свидетел, че р", докато във въпросителните изречение тя е "Аз смятам, че ти знаеш не като свидетел истинния отговор на въпроса ми Q" (Ницолова 2008: 355). [обратно]

3. Емпиричните данни за употребите на конклузива са извлечени от изследвания на различни автори върху евиденциалността в българския език, от интернет: форуми, блогове, вестници, информационни портали, а също така сме използвали системата Clark за търсене в Българския национален референтен корпус BulTreeBank - http://www.webclark.org. [обратно]

4. Навсякъде в примерите е запазен оригиналният правопис и пунктуация на източника. [обратно]

5. В тази работа не бихме могли да се спрем по-подробно на употребите на евиденциалите в медийните текстове, тъй като това е отделна, при това обширна тема (вж. напр. у Замбова 2000; Лазарова 2011; Ницолова 2008: 334 335, 389-390 и мн.др.). [обратно]

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Айхенвалд 2004: Aikhenvald, Alexandra. Evidentiality. Oxford: Oxford University Press, 2004.

Алексова 2003: Алексова, Кр. Адмиративът в българския език. София: СЕМА РШ, 2003.

Аувера, Плунгян 1998: Johan van der  Auwera, Vladimir Plungian. Modality’s semantic map. // Linguistic Typology, 1998, № 2, pp. 79-124.

Генчева 1990: Guencheva, Zlatka. Valeur infe rentielle et valeur "admirative" en bulgare. // Съпоставително езикознание, ХV, 1990, № 4-5, с. 47-52.

Генчева-Декле 1993: Guentchйva-Desclés, Zlatka. La catégorie du médiatif en bulgare dans une perspective typologique. // Persée: Revue des études slaves. Volume 65. Part 1 (Communications de la délégation française au XIe Congrès international des slavistes - Bratislava, septembre 1993), 1993, pp. 57-72 <http://www.persee.fr/doc/slave_0080-2557_1993_num_65_1_6102> (06.10.2016).

Генчева 1996: Guencheva, Zlatka. Introduction. // L’Enonciation me diatise e. Editeur Zl. Guencheva. Louvain - Paris: Editions Pe eters, 1996, p.11-21.

Герджиков 1977: Герджиков, Георги. Една специфична глаголна категория в съвременния български език (Категорията "ангажираност на говорещия с изказването на действието"). // Годишник на Софийския университет, Факултет по славянски филологии, т. 69, 2, 1977.

Герджиков 1984: Герджиков, Георги. Преизказването на глаголното действие в българския език. София: Наука и изкуство, 1984.

Дендал, Тасмовски 2001: Patrick Dendale, Liliane Tasmowski. Introduction: Evidentiality and Related Notions. // Journal of Pragmatics, 2001, № 33 (3), pp. 339-348.

Де Хаан 2001: de Haan, Ferdinand. The place of inference within the evidential system. // International journal of American linguistics, 2001, № 2, pp. 193-219.

Де Хаан 2005: de Haan, Ferdinand. Encoding speaker perspective: Evidentials. // Linguistic Diversity and Language Theories. Ed. by Zygmunt Frajzyngier, Adam Hodges, David S. Rood. John Benjamins Publishing Company, 2005, pp. 379-397.

Замбова 2000: Замбова, Антония. Манипулативни езикови стратегии в печата. София: Сема РШ, 2000.

Китова-Василева 1998: Китова-Василева, Мария. Модалностите на логиката и модалностите на езика. // Чуждоезиково обучение, год. ХІІІ, 1998, кн. 5, с. 5-22.

Куон 2012: Kwon, Iksoo. Please Confirm What I Inferred: On the Korean Inferential-Evidential Marker -napo-. // Journal of pragmatics, 2012, № 44, pp. 958-969.

Лазар 1999: Lazard, Gilbert. Mirativity, Evidentiality, Mediativity, or Other? // Linguistic Typology, 1999, № 3 (1), p. 91-109.

Лазарова 2011: Лазарова, Мариана. Преизказните глаголни форми като изразно средство в езика на вестниците. // Бургаски свободен университет, 2011 <http://research.bfu.bg:8080/jspui/bitstream/123456789/252/1/BFU_MK_2011_T_IV_Lazarova.pdf> (06.10.2016).

Мелчук 1998: Мельчук, Игорь. Курс общей морфологии. Том II. Москва - Вена: Языки русской культуры. Wiener Slawistischer Almanach, Издательская группа "Прогресс", 1998.

Микайловски 1996: Michailovsky, Boyd. L'Infe rentiel du Ne pali. // L’Enonciation me diatise e. Editeur Zl. Guencheva. Louvain - Paris: Editions Pe eters, 1996, p. 109-125.

Ницолова 1999: Ницолова, Руселина. Основни тенденции в развитието на българския печат след 1989 г. // Медиите и езикът. София: ЕТО, с. 114-122.

Ницолова 2008: Ницолова, Руселина. Българска граматика. Морфология. София: УИ "Св. Климент Охридски", 2008.

Палмър 1986: Palmer, Frank. Mood and modality. Cambridge: Cambridge University Press, 1986.

Плунгян 2001: Plungian, Vladimir. The Place of Evidentiality Within the Universal Grammatical Space. // Journal of Pragmatics, 2001, № 33, pp. 349-357.

Слобин, Аксу-Коч 1982: Dan Slobin, Ayhan Aksu-Koҫ. Tense, Aspect, and Modality in the Use of the Turkish Evidential. // Tense - Aspect: Between Semantics and Pragmatics. Ed. Paul Hopper. Amsterdam: Benjamins, pp. 185-200.

Станков 1976: Станков, Валентин. Категории на индикатива в съвременния български език. // Помагало по българска морфология. Глагол. Съст. Петър Пашов, Руселина Ницолова. София: Наука и изкуство, с. 360-374.

Уилет 1988: Willet, Thomas. A Cross-Linguistic Survey of the Grammaticalization of Evidentiality. // Studies in Language, 1988, № 12, pp. 51-97.

Чейф 1986: Chafe, Wallace. Evidentiality in English conversation and academic writing. // Evidentiality: The Linguistic Coding of Epistemology. Eds. Wallace Chafe, J. Norwood Nichols. NJ: Ablex, 1986, 261-272.

© Красимира Алексова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.10.2016, № 10 (203)