СЪДБА

web

И ти си бил дете (почти не вярваш),
и ти си имал къдри от златò;
застанал бос, на глас си разговарял
с обувките и детското палто.

Следил си лястовиците, безгрижен
си хвърлял книжни лястовици сам
и си през счупени бутилки виждал
червени хора, сини дървеса.

Къде отиде времето, когато
е крепнела невръстната душа,
играла е със палавия вятър
и е била сестра на вси неща?

Годините растат и те затварят,
и те зазиждат в твойта самота,
врази ти стават старите другари
и опустява медлено света.

1927 г.

© Атанас Далчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.07.2003, № 7 (44)

Други публикации:
Атанас Далчев. Съчинения в два тома. Т. 1: Поезия. София, 1984.