НЕ КОРЕТЕ МЕ

web

Не корете ме пак,
че мълча натъжен.
Във душата ми мрак
е сега напластен.

В уморената гръд
се вълнува кръвта.
Неспокоен, сънят
отлетява в нощта.

Тежки мисли по здрач
песента ми гнетят
и въздишки и плач
редом с мене вървят.

Как да пея сега,
бодро тръснал коси?
Как? Когато тъга
мойте братя коси?

Колко плач и печал,
колко болка без глас!
Нося техния дял
на плещите си аз...

Виж: вдовица мълчи.
Цяла в дрипи е тя.
Сиви, тъжни очи
и във тях - бедността.

Проси с тръпнеща длан
хляб - от гладен и сит:
"Моят мъж - ветеран,
на война бе убит."

По лика й смрачен
от сълзите следа.
Как да гледам студен
тази чужда беда?

Виж: върви богаташ
в дом, по-светъл от сняг.
А отвън - като страж
е застанал сирак.

Тръпне момъкът блед,
че сковава го мраз.
Ала вятър навред
носи твърдият глас:

"Тук вървеше народ
с лих напев на уста,
под студения свод
поглед вперил в смъртта.

Тръгна татко с кривак -
и го няма до днес.
Пада гъстият сняг
над поле и над лес.

Безприютен съм аз
и ме гони студът.
Де да спра в тоя час -
в чий ли дом, в кой ли кът?..."

По лика му смрачен
от сълзите следа.
Как да гледам студен
тая чужда беда?...

Виж: прозорец блести.
Сам в големия свят,
със торба на плещи
спира старец сакат.

Той кълне бедността
с глас, пресипнал от глад,
и реди песента,
свил юмруци от яд:

"Бях на пана слуга
много тежки лета.
Почнах млад, а сега
ме сломи старостта.

Работих като кон
за петима дори,
Без въздишка и стон
ставах в ранни зори.

И орах, и косих
сред полята до мрак
и дърва му возих
от дъбравите чак.

Всичко беше наред.
Богатееше той.
Във гощавки безчет
си намери покой.

А задъхвах се аз,
задушавах плача.
Вярно служих тогаз,
а сега..." Замълча.

По лика му смрачен
от сълзите следа.
Как да гледам студен
тази чужда беда?

Не корете ме пак,
че мълча натъжен.
Във душата ми мрак
е сега напластен.

© Янка Купала
© Иван Давидков, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.03.2004, № 4 (53), 2004

Други публикации:
Могъщият триптих. Избрани стихове от беларуските поети Янка Купала, Якуб Колас и Максим Багданович. София, 2002.