НА КОСАЧИТЕ

web

Лягай рано по здрач, мой селяко косач,
отпусни се във кратката нощ,
утре рано стани, да косиш започни -
покажи що е сила и мощ.

И дорде е роса твойта тънка коса
да надипли откос до откос.
Тази шир след това цели дни на трева
да ухае - и след сенокос.

Все прижуря така, пот се лее - река,
ала ти се от пот не боиш,
своя труд не пестиш, ти от малък косиш,
все по мъчни пътеки вървиш.

Пот се лее - река, но със яка ръка
все по-весел отмерваш замах.
От сърце се засмей, даже песен запей,
прокуди го всевечния страх.

Здраво днес работи, още слънце блести,
но и есен вън жичка плете...
С рало, плуг и коса правим рой чудеса
и утехата наша са те.

© Янка Купала
© Зоя Василева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.03.2004, № 3 (52), 2004

Други публикации:
Могъщият триптих. Избрани стихове от беларуските поети Янка Купала, Якуб Колас и Максим Багданович. София, 2002.