ИДОЛ

web

Притаен в здрача на сънищата, той мълком чака някой да влезе в неговия обсег, и който го забележи, също ще бъде видян.

Тогава очите му пламват и сякаш се включва някакъв механизъм всезнаещ, той почва да вибрира с цялото си тяло, да крещи и троши съпротивата, като в паяжина сякаш той лови чрез своите вибрации жертвите.

Той знае - рано или късно всеки, като на последен кръстопът, ще дойде тук, където е той; но който се поддаде на неговата притегателност, по-нататък никъде вече няма да иде, а който преодолее своята зависимост, ще тръгне по пътя на боговете.

Тук, на повърхността, ние определяме своите отношения помежду си и с боговете, а там, в своите дълбини, без да чува нашите разговори, ни чака идолът - нашият въплътен и от нас самите забравен сън.

© Алес Разанав
© Здравко Кисьов - превод, 2000
© Издателство LiterNet, 19. 09. 2002
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С., изд. "Панорама", 2000.