NOCTURNO

web

Аз лутах се със болка във душата,
без път и цел се лутах - тъжен, сам.
Таях надежда да ме утеши гората,
ала неволята си черна срещнах там.
    Познах я и попитах с неохота:
    - Невольо моя, моля те, кажи
    аз още колко много книги на живота
    ще трябва да чета докрай. Не ме лъжи.

И ти не крий, приятелко, от мене
защо отколе дните ми текат
кахърни все, все мрачни и студени,
като че грях голям изкупвам всеки път.
    Защо, кажи, обичам небесата,
    земята - също, и кажи защо
    на двата полюса душата ми се мята,
    като понесено от вятъра листо.

И с обич тя към мене се обърна,
и вдигна бели, тънички ръце,
като жена любима ме прегърна
и аз почувствах трепетното й сърце.
    - Недей мъчи душата си с въпроси
    и остави покрусата назад,
    чуй как шуми гората нежно и ти носи
    духа живителен със своя ведър хлад.

И виж дърветата, и тези странни
отблясъци, каква зелена вис.
Лекува тя отколе всички стари рани
със извори целебни и със въздух чист.
    А пък почти умира всяка есен,
    ала възражда се през пролетта
    и движи се като във стара мъдра песен
    все този кръговрат. И той крепи света.

Тук дъбче расне - колко е зелено!
До него - дъб - прастар, изнемощял.
И виж синът нагоре колко устремен е,
бащата виж - отдавна своето е дал.
    Тук тича ручей, а нататък чезне
    невидим под земята - просто ей така...
    Къде, незнайно после, но от други бездни
    пак ще избликне - светъл извор на река.

И ти като гората зиме дремеш,
и като нея си отчаян ти.
Но не унивай, идва по-щастливо време,
и волен празник твоя дух ще навести.
    Недей да укоряваш в самотата
    ти свойте дни: щастливец си дори -
    по този начин теб изпитва те съдбата,
    така че на Всевишния благодари!

Познанието вечно се изстрадва.
Какво е безпросветният човек -
той може само мимолетно да се радва,
ала претеглиш ли го, виждаш, че е лек.
    Ти питаш за смъртта? Кога с косата
    тя ще замахне? Стига, мили мой!
    Ти тази мисъл забрави! Ела в гората,
    тук често идвай, дишай горския покой.

Помни - живей за другите! Когато
ти под земята легнеш някой ден,
ще те благословят, ще те спасят недрата
и скоро във река ще бъдеш прероден...

© Алес Гарун
© Янко Димов - превод, 2000
© Издателство LiterNet, 28. 06. 2002
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С., изд. "Панорама", 2000.