Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИСТИНСКИ ЛЪЖИ

Светослав Пейчев

web

Някъде, в една недемократична страна, с която всяка прилика на събития и факти, не е случайна...

Беше към 10 ч. сутринта. Министърът на Вътрешните работи тъкмо изслушваше редовния устен доклад на хубавата си секретарка, когато червеният телефон на бюрото му записука застрашително.

Сигурно му се обаждаха от секретариата на президента да му съобщят, че най-после техният тъп шеф е решил да го награди с най-високото държавно отличие. Напоследък той удостояваше с него всякакви глупаци, така че нищо чудно да беше дошъл и неговият ред.

Вдигна го и щом разпозна гласа на президента, даде знак на замръзналата с широко отворена уста секретарка, да затвори ципа му.

- Знаете ли какво е това г-н министър? - и в слушалката се чу шум от отваряне на прозорец и после силни крясъци: “Оставка, оставка...”, “У-у-у...”, “Боклуци, боклуци...” и “Долу-у-у”...

- Сигурно пенсионерите пак протестират под прозорците ви, за по-големи пенсии...

- Не. Не са пенсионерите. Здравното министерство успя да съкрати значително броят им и сега у нас няма толкова пенсионери. Това са таксиметровите шофьори. Хиляди таксиметрови шофьори, които протестират срещу поредното убийство на техен колега тази нощ. Блокирали са с колите си столицата и ми искат оставката. След малко ще дойдат при вас и вашия брат, министъра на правосъдието, да поискат и вашите.

- Той не ми е брат, а братовчед... - се осмели да го прекъсне министърът.

- Все тая, всички сте роднини... А вие двамата сте особено заспали некадърници. Давам ви 24 часа да заловите и осъдите убиеца, иначе аз ще ви поискам оставките!

- Срокът е твърде кратък, г-н Президент... Обикновено са нужни няколко години...

- Не ми ги разправяйте тия на мен. Щом трябва, ще намерите някой, който да си признае, че той е убиецът... Нали си имате там изпитани методи... Властта е сериозно застрашена, така че имате на разположение само 24 часа.

- А какво да правя с тълпата? Да извикам ли танковете?

- Не! Вие май нищо ново не сте научили? Аз ще изпратя председателя на парламента долу при тях, да приеме исканията им, да им обещае, че ще ги изпълним и те ще се разотидат... Естествено, нищо няма да изпълним, но ще ги будалкаме, докато пратите убиеца зад решетките и положението се успокои.

- Разбрано г-н Президент! Ще го хванем!

И го хванаха.

Някакъв пиян младеж, задържан за това, че пикаел в градския шадраван се оказа много подходящ. Обявиха го за криминално проявен с няколко присъди. В дома му откриха наркотици, цял арсенал от незаконно притежавано оръжие, нелегална печатница за пари и документи, детско порно и ножа, с който е било извършено убийството. Експертизата доказа, че петната кръв по ножа и маратонките на задържания е идентична с тази на жертвата. Намериха трима свидетели на случилото се и охранителни камери, които са успели да заснемат трагедията.

Отначало младежът се опъваше и искаше да им обясни чий син е, но директорът на полицията, лично присъстващ на разпита, го респектира с добре премерен удар, усвоен от него още когато беше редови полицай:

- Знам, знам... Син си на някоя кучка, копеле такова...

След няколкочасова обработка, убиецът направи пълни самопризнания. Предвид неоспоримите доказателства за извършеното от него убийство, по особено жесток и садистичен начин, той беше осъден по бързата процедура, без право на обжалване, на доживотен затвор със строг режим.

И тъкмо тогава се появи някакъв тип, който заяви, че той е убиецът и че се предава доброволно. Направиха му тройна психиатрична експертиза, която установи, че е безобиден луд и го пуснаха да си ходи.

Веднага след това, министърът побърза да телефонира лично на президента, за поредния грандиозен успех на неговото ведомство, като не пропусна да спомене, че цялата операция е коствала около 3 милиона на данъкоплатците.

- Не са ли много 3 милиона, все пак...? - с недоумение попита президентът.

- Бяха използвани специални технически средства, скъпи експертизи, а и за гарантиране сигурността на свидетелите... - разясни му министърът и после съвсем тихо добави: - Всъщност по документи е така, но останаха около 2.5 милиона чисти за нас...

- Добре! Много добре! Можете да информирате медиите, че убиецът е заловен и осъден.

По средата на пресконференция с медиите, тъкмо когато показваха снимката на убиеца, мобилния телефон на министъра просвири мелодията от филма “Кръстникът” и той го включи.

- Вас кой ви направи министър и как назначавате хората си в полицията? - едва не го оглуши гласът на президента.

- С конкурс, г-н Президент...

- С конкурс за топ идиоти! Вие сте пълни кретени! Убиецът, който сте хванали и сега показват по телевизията, е моят син!!!

 

 

© Светослав Пейчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.09.2010, № 9 (130)