ДА ОТКРИЕШ СЕБЕ СИ

Светлана Алексиева

web

Да изплуваш в океан от светлина и въздух и да потънеш в него. Да изкрещиш от болка и почуда. Да се откриеш в слънцето, в луната, във вятъра, в камъка и във водата. Да се познаеш в цветето, в птицата, в звяра. Да бъдеш топло и студено, светло-тъмно, мъжко-женско, силно-слабо, зло-добро, да бъдеш нищо-да бъдеш всичко...

Да проплачеш. Да паднеш в бездната на люлката. Да се изгубиш в нея. Да се заслушаш на трите орисници в тихия шепот. Да се спасиш в прегръдката на мама. Да оцелееш в нея, заради нея и... без нея... Да се засмееш.

Да се хвърлиш в морето “Искам - Трябва - Мога”.

Да продумаш. Да научиш думите. И тяхната цена. И как да ги обезцениш. Да кажеш “да”, да кажеш “не”. Да викнеш “еврика”. Да изкрещиш “осанна”, “разпни го”, “меа кулпа”. Да прошептиш “амин”.

Да замълчиш. Да премълчиш. Да млъкнеш.

Да пропълзиш, да се изправиш, да тръгнеш, да се затичаш, да полетиш. Да бъдеш бог. Да се влюбиш. За пръв път да се любиш. Да бъдеш радост и дете от рая. Душата ти да бъде стон и зов, и жажда, когато другата душа не се обажда.

Да изгориш. Да се стопиш. Да станеш пепел. Да светнеш, да угаснеш... и да припламнеш пак.

Да яхнеш Росинант и да разбудиш Санчо Панса. Да откриеш свободата на върха на копието...

Да паднеш, да се удариш, да се разбиеш, да бъдеш разнищен.

Да изкачиш Голгота. На попрището жизнено в средата да се изгубиш на Егото в тъмния лес; да те разпъне То и да възкръснеш в Аз-а. Да изпълзиш от Ада, да полегнеш в Рая. Да се сприкажеш с дявола, да повечеряш с Бога... Да поцаруваш, да поробуваш, да попасеш онези тромави домашни птици.

Да предадеш и да те предадат. Да намразиш, да простиш; да прокълнеш, да се разкаеш.

Да минеш Рубикон.

Да плачеш за деца, с деца и от деца. Да родиш Христос. Да отхраниш Юда. Да сътвориш картина, мир, книга, бунт, хвърчило, песен.

Да изправиш дявола срещу ангела в тебе и да гледаш битката от отсрещния хълм. Да бъдеш или да не бъдеш? Да се запиташ кой съм, къде съм, какъв съм? От кои съм, откъде съм, откога съм, от какво съм? С кого съм?

Защо съм?

Да си отговориш...

Да бъдеш Аз, да бъдеш Другия, да бъдеш Ние.

Да имаш Бог и да изгубиш Бога. Да търсиш Храма. Да го съградиш, ако го няма. Да постиш през Велики пости. Да дочакаш Видовден, Преображение и Спасовден. Да си готов за жътва: да пожънеш онова, което си посял.

Да се любиш за последен път.

Да се завърнеш в бащината къща, когато есента смирено гасне и да я няма старата на прага... Да се намразиш, да се прокълнеш, да си простиш, да се преглътнеш...

Да заспиш, а може би и да сънуваш? Да се изгубиш в слънцето, в луната, във вятъра, в камъка и във водата. Да се разтвориш в цветето, в птицата, в звяра, в останалото ти мълчание...

Да изпиеш отварата от бучиниш.

Да се откриеш... Да се откриеш? Да се откриеш... може би.

© Светлана Алексиева, 2003
© Издателство LiterNet, 26. 06. 2003
=============================
Първо издание, електронно.