* * *

web

Някоя вечер -
космически синя
и космически тъжна,
ще мина наблизо.
Знам, че ще бъдеш сама.
Ще плетеш ненужни пуловери
или ще гледаш идиотски сериали,
в които не спират да лъжат,
че любовта е велика и вечна.
Болят ме ръцете,
болят ме и устните
от толкова много любов непрегърната,
от толкова много страст нецелуната.
Боли.
Облачно ми е в очите.
Отново ме кара на дъжд.
Толкова дъжд,
че ревматизмът ми е вързан в кърпа.
А вечерта е истински синя.
И трябва да има някъде някой,
за когото да бъде
поне мъничко весела
проклетата вечер...