Мария Йосифова

web

В професионален разговор за новия учебник по литература за 10. клас, на който съм рецензент, доц. Мария Герджикова сподели, че винаги се е стремяла нейните книги да бъдат някак „по-особени“.

Когато прелистих отново учебника за 8. клас (от 1988 до 1999 г.), по който хиляди учители с удоволствие преподават старогръцка литература, разбрах каква е тази „особеност“ в нейната научна дейност - просто учебниците й внасят повече „литературност“ в преподаването; служат еднакво полезно както на учениците, така и на учителите - с оригиналните и прецизно подбрани въпроси и задачи, самостоятелни упражнения, съпоставителни анализи, план-конспекти за писмена разработка и за публицистични съчинения...

Такова „особено“ - изискано литературно - е и „лицето“ на нейния учебник за 10. клас (в съавторство с Валентина Христова-Арнаудова). Това е един съвременен учебник по обща и литературна култура, следващ вековните традиции на българското образование и свързващ ги с изискванията на новата учебна програма и с порасналите интелектуални интереси и възможности на днешния млад човек. Богатото съдържание на този учебник изпълнява една „почти непосилна“ задача - да помогне на учениците от 10. клас да се ориентират в огромното богатство на класиката и да вникнат във вечните проблеми на човешката цивилизация в отделните периоди от нейната еволюция. Като използват знанията на учениците от 8. клас върху антична и средновековна литература, авторките надграждат представите за новото в ренесансовия идеал за човека и света; дават нови определения за Деятелен и Съзерцателен Ренесанс; обогатяват понятийната система на учениците с нови литературни термини, вплитайки ги в анализа... Така учениците добиват представа как стремежът към Небето е изместен постепенно от новия възглед на ренесансовите хуманисти за „жаден порив към земни блага“ и радост от живота, творчеството и любовта. Въпросите и задачите след коментара и анализите за даден автор или литературно направление - за самостоятелна работа и в помощ на учителя, развиват творческото мислене на ученика и водят до детайлна работа с текста.

Многообхватна, даваща нови идеи за интерпретация на вече известни литературни модели, тази нова книга на доц. М. Герджикова и В. Христова-Арнаудова подпомага колегите в нелекия им професионален път с поколенията на 21. век; осъществява и изпълнява сложната задача на „приемник“, носещ послания за „...образование, което извиква пътуване напред и развива най-високи дарби...“ (Пиер Паоло Вергерио).

Учителка на поколения ученици и студенти, доц. М. Герджикова за пореден път отново култивира голямата и трайна любов към учителската професия у хиляди колеги; отново им помага (както обикновено - със съвет и усмивка) да се изградят професионално като истински литератори.

Да ни е жива и здрава и все така добра, отзивчива и още „по-особена“.