ДЪРВО

web

На възел е завързало небето.
На възел, казвам, само за разсичане.
Листата бликат в черната му мрежа,
пулсират сърчицата им изплашени.
Там, в сладките черупки, е заключено
горещото желание на бухала,
катери се по клоните дъхът му,
в гнездата пада сянката размътена.
Не искам да я гледам тази жълта
огризка от луна - димяща сяра.
Огъва се дървото набуяло -
една безкрайна Вавилонска кула
от премълчани ветрове - нагоре
към топлата извивка на морето.