НА ГОСТИ У ЧАСОВНИКАРЯ

web

Пресякох улицата
до тайното магазинче отсреща,
където стотици стрелки мелят времето.

Разграфените личица се откъсват от споровете си
за пропуснати мигове и със самото ми влизане
цъкат критично. Надничат от три
стени с етажерки.
Два будилника тромаво прескачат минутите.
Стенен часовник с махало и вратовръзка
ми показва верния път.
Върху тезгяха
слънчев лъч изписва
своето виждане за точността. Под него
часовникарят
човърка отворения корем
на телце без батерия.

Вратата ритва камбанката.

- Нов часовник?
Не, не обичам да давам излишни надежди
и казах: "Нова каишка, моля".

После си помислих: Най-щастлив ще е онзи
                                   който успее да среже времето
                                   на изумително тънки ивици
                                   и с тях уплътни живота си.

Часовникарят вдигна очи
и не беше съгласен.

© Кристин Димитрова, 2003
© Издателство LiterNet, 22. 01. 2004
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Хората с фенерите", С., 2003.