ARS POETICA

web

Ignoramus et ignorabimus

Познавах едно бездомно куче, което
всяка петък вечер се качваше
от задната врата на рейс
в студентския град,
стоеше без да мръдне и
слизаше на Ректората в центъра.
Оттам хващаше друг рейс за гарата
(аз също пътувах по маршрута,
на път за вкъщи)
и се срещаше с една прашасяла
от пътнически влакове кучка.
Те не правеха нищо друго,
освен да се разхождат заедно.
Не знаех за какво мълчаха,
но посяха съмнението в мен
за мястото на сапиенса
в еволюцията.

Години по-късно,
попитах един поет - жив класик,
дали тази невероятна случка не е
форма на висша поезия.
Той въздъхна, усмихна се
и с лека тъга каза:
"Не знам, аз съм просто човек
и пиша стихове."