Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЪТНИЧЕСКИЯТ ВЛАК ОТ ЕДИНАЙСЕТ И ЕДИНАЙСЕТ

Христо Карастоянов

web

Имаше един влак. Беше пътнически и по разписание трябваше да тръгва в единайсет часа и единайсет минути от една малка гара. Какво стана, как стана, това вече никой не можеше да каже, но по някакви причини влакът все не можеше да тръгне.

Инак гарата изобщо не беше някакво забутано място. Напротив. Оттам минаваха цели четири бързи влака през деня, други два - в два през нощта, профучаваха с ужасен грохот безкрайни композиции с цистерни и товарни вагони, трополяха тежки ешелони с войска, танкове и оръдия, а веднаж мина Ориент-експрес.

Пътническият влак обаче не потегляше и не потегляше.

Стоеше си на трети коловоз, някъде към десет и половина идваха циганите, качваха се, разпльоскваха се по седалките и трите тенекиени вагона заклокочваха от врявата им, в единайсет без петнайсет машинистът се покатерваше бодро в локомотива, показваше се на прозореца и си бъбреше с кондукторите, които чоплеха семки долу на тревясалия перон, в единайсет и петнайсет слизаше обратно, псуваше държавата, че е скапана, и се прибираше в стаята на началник-гарата да псуват заедно, мангалите и те се разотиваха, на другия ден пак идваха, пак се качваха, пак слизаха, и така - точно сто години.

Не щеш ли обаче, малко по малко дойде единайсти ноември две хиляди и единайста година. И точно в единайсет часа и единайсет минути влакът свирна, забумтя свирепо, лашна се напред и потегли.

Да.

 

 

© Христо Карастоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.12.2011, № 12 (145)