ЛИТЕРАТУРАТА Е НАЦИОНАЛНА, НО КОЯ Е НАЦИЯТА?

Христо Карастоянов

web

Преди време (LiterNet, 10.01.2004, № 1 <http://spisanie.liternet.bg>) се забавлявах с една анкета, посветена на литературните събития, състояли се през еди коя си година. Предходната, тоест. Забавата се състоеше в това, че "четох" анкетата с калкулатор. Получиха се резултати, които просто плачеха за въпроса: "Тя, литературата, хубаво национална, ама коя е нацията?" - понеже сметалото посочи безпристрастно факта, че през въпросния период литературните събития се бяха състояли с две цяло и петдесет и седем стотни пъти повече в София, отколкото извън столицата. Почти три пъти повече! Или по-точно казано - с толкова пъти повече са се забелязали. Тогава допуснах, че вече имаме не една, а две Българии, оная прочута мечта на Тодор Живков. Тоест - София и всичко останало. Предположих също така, че скоро ще си говорим с преводачи и може би ще си ходим на гости с визи - караулката на 8-ми километър, дето е пред Врана, е редно да бъде преустроена в граничен контролно-пропусквателен пункт, което от своя страна ще бъде в съответствие с тогавашните мераци на генерал Бойко Борисов и министър Петканов да съживят адресните регистрации и евентуално да въоръжат домоуправителите.

Тия дни Георги Господинов беше по една друга работа в Ямбол, та пак ми донесе един-два броя на "Литературен вестник". (Защото пък да не забравя да кажа, че "Литературен вестник" не идва тука, за разлика от "Максим", "Elle" и "Космополитан".) И в единия от броевете имаше цяла страница за това, че в Австрия е издадена представителна антология "Bulgarien prosa" (Wieser Verlag, Klagenfurt, Austria, 2005). Една от съставителките отбелязва в интервюто си, че се е получил "по-плътен образ на българската проза от последното десетилетие на ХХ век", понеже "формалният критерий, който следвахме при подбора" бил включваните автори да са издали поне една прозаическа книга до 2001 година.

И аз пак грабнах калкулаторчето.

Плътният образ на българската проза от последното десетилетие на ХХ век през дисплея на сметалото изглежда по следния начин...

В книгата са представени 39 имена. От тях вадим онези, чийто последен адрес е вечното им жилище: 19 автора.

Остават 20 живи.

От тях за двама знам със сигурност, че отдавна са по чужбините, затова ги вадим и тях.

Стават 18.

От тия 18 трима случайно живеят отсам 8-ми километър (в Пловдив, което впрочем се обяснява посредством другото интервю в Литвестник - с преводача - откъдето става ясно, че преди това той е съставил друга антология, посветена на Пловдив..., но не се разбира точно каква).

Останалите петнайсет белетристи живеят и работят (както е прието да се казва) в София.

Така стигаме до отговора на някогашния ми въпрос за това, коя е нацията: Bulgarien prosa е Sofien prosa, което вече трябва да се приеме за окончателно.

Само едно ме смущава: антологията не е издадена във Виена, а в Клагенфурт.

Което пак си било Австрия... Много чудно.

© Христо Карастоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.12.2005, № 12 (73)