Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Amazon Books
:. Amazon uk Books
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Cooking, Food & Wine
:. Littérature sentimentale
:. Society, Politics & Philosophy
:. Shoes - Boots - Bags - Handbags
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВЪВЕДЕНИЕ В ОТВЕСНОВОДОРАВНОЛОГИЯТА
Кратък курс

Христо Карастоянов

web

Драги ми приятелю жаркий, и ти, домнуле Мънза,

Аз не разбирам причините за въздържанието ти от съставяне на кръстословици. Сам знаеш, виждаш и разбираш: тия ребуси и игри на ума са малка крачка за теб, но накрая ще се окажат огромен скок за човечеството или поне за България. Извор на живи знания, кръстословиците дават храна на разума, когато спи, та да не ражда той чудовища, а така също са забавна отмора за сърцето. Тук те се отличават от другите четива, за които в Откровението Йоаново се твърди, че уморявали тялото. Кръстословиците, ако не друго, то поне суета не са, а още по-малко са суета на суетите.

Но ти, драги ми господине, ще искаш и доказателства, защото нали все за доказателства драпаме, и бързам да те успокоя: ще ти дам доказателства. Много и убедителни, а така също и много убедителни. Ето, при извънредния интерес към кръстословиците, когато почти всички вестници обнародват такива, вече българинът отлично знае какво е Анората. Анората, разбира се, не е "какво", а е "кой". Той е основател на "Паганското царство". Признавам си, приятелю, че когато за първи път срещнах "Паганско царство", в тогавашната си невинност си помислих, че то е основано от Пагане. Но не е. Пагане, както знаеш, само е предричала, но не е основавала. Във всеки случай видя ли в черното квадратче "Основател на Паганското царство", веднага пиша Анората. Удивителното при този Анарота обаче е, че и когато пише "Основател на Бирманската държава", пак излиза същият Анората. Не е лесно да се разбере дали Паганското царство и Бирманската държава са едно и също, или може би Анората е бил основател и на едното, и на другото, а ако да - то кое първо е основал. Възможно е също така да има в историята две лица с това име, Анората, и да става въпрос за съименници, основали две различни държави, но мигар всичко дотук не ти е интересно?... Всъщност вече и Бирманската държава не съществува, а прогресивността на кръстословиците се състои в това, че наскоро вече успях да реша и новото й име Мианмар.

Нищо неподозиращият Анората е само една от удивителните загадки, които поставят пред теб кръстословиците, а има още много. Ама много, ти казвам! Нима не е приятно хората да знаят, че има японска писателка Ота, която е написала романа "Ама"? Никога няма да я прочетеш, но ще я знаеш. Ще знаеш и какво е "Ама" - ако не в същата кръстословица, то поне в друга ще научиш, че "ама" са японски жени-гмуркачки, а от трети вестник ще научиш - вече наобратно - че авторка на романа "Ама" е японската писателка Ота. Това обаче зависи от крайната буква вдясно: ако е "а", значи е писателката Ота, но ако е "и" - бегачката Оти. Има и писателка от Австрия от средните векове, която при правилно решаване излиза "Ава": ти, приятелю, това нещо от библиотеките можеш ли да го научиш? Боже, библиотеките! Каквоговоря! Ти и от "Дискавъри" няма да го научиш, какви библиотеки!...

Най обаче ми харесва, като срещна "Старото име на Троя". Аз, разбира се, старото име на Троя го знам, Илион е старото име на Троя, обаче не знам какво му е новото на името "Троя". Този въпрос ми напомня за едно интервю - беше или с художника, или със сценариста на идиотския филм "Троя". Този човек вдъхновено каза пред камерата, че бил изчел всичко, написано за Троянската война от съвременниците й. Гениално! Направо стряска това "всичко написано". А аз не знаех, че освен "Илиадата" имало и друго... Ето как и от научно-популярните филми могат да се научат нови неща и в тях да се правят открития, почти идентични с откритията във филмите на Дискавъри чанел.

В този смисъл бързам да те уверя, че не е необходимо въобще да ровиш атласи и справочници (които, понеже са книги, ще ти уморят тялото), ако трябва да запълниш две малки квадратчета в дадено кьоше на кръстословицата, където е завършило името на някой българин, чиято фамилия най-често окончава на "ов". Имаш тука на разположение "Ва", "Во" и "Ве", като "Ва" е никому неизвестен град в Гана, "Ве" - май река във Виетнам, но там нищо не е сигурно, а "Во" го забравих сега какво беше. Във всеки случай приятно става човеку, като ги знае тия работи. Някак по-успокоен се чувства, защото лесно може да реши кръстословицата. Например "летопис" е "анали", но и "анали" е "летопис", зависи какво търсим; древната държава на остров Мадагаскар е Имерина и никак не е зле да го знаеш. Добре е да знаеш също, че "Свободен самурай" е "ронин", но също така запомни, че "Ронин" е и филм с Робърт Дениро. Запомни също така, че "тотем", разбира се, е "ГЕРБ на племе", което ще рече, че от ребусите можеш да научиш какво - че хералдиката съществува и там, където имаме племенно устройство на обществото...

Много ще трябва да се внимава обаче със "Стихотворение от Яворов", което да започва с "н" и "а" - трудно е. Трудно е, защото може да бъде "На Лора", може да бъде "На Мина", но може да е и коварното "Насаме". Трудно е и със "Стихотворение от Иван Вазов", ако завършва на "ам" и е с три букви. То може да е "Там", но може и "На М.", ужас някакъв, моля ти се!...

Обаче ако имаш "к" и "а", изборът ти е по-улеснен. "Ка" може да бъде модел на Форд, но може и съветски (руски) хеликоптери.

Има обаче и по-сериозни задачи, които съставителят може да постави за разрешаване на любителите на кръстословиците. Лично аз на няколко пъти дълбоко съм се изненадвал. Преди няколко години един вестник с много цифри в заглавието си зададе водоравно "Щат в САЩ" и след точното решаване на тази историческа за мен кръстословица излезе "Далас"!... Ако не вярваш - показвам ти я!

Да не говоря, че напоследък има известно колебание относно това, как се нарича столицата на Малта. Тя излиза ту "Лавалета", ту само "Валета", и не знам дали няма скоро да си докараме някой дипломатически скандал на главата, защото или е "Лавалета", или "Валета", и едното от двете непременно е грешка. Все едно "Лапас" да го напишеш "Пас". Не може, нали? В сравнение с "Лавалета" и "Валета", онзиденшното "ДРЕВНО име на Солун" (излезе "Тесалоники", естествено!), си е направо безобидна работа. Друг скандал, макар и не дипломатически, а евентуално основан на местния шовинизъм, може да избухне и около Енина. Енина продължават да го пишат, че е в Хасковска област, а не бива. Сегашната Хасковска област не е като онази Хасковска област, дето включваше и целия Старозагорски регион. Помним каква война беше тогава. Сега вече Стара Загора си е самостоятелна област, Енина е именно в Област Стара Загора, а старозагорци в това отношение са много докачливи, аз да ти кажа!...

Почти по същото време, когато разбрах, че Далас било щат, научих и това, че "Руска двуколка" било "тачанка". Но това може лесно да се обясни: специално въпросната кръстословица е явно творба на блажен човек, млад вероятно, който никога не е гледал съветски филми; ако да ги беше гледал, щеше да види, че тачанката не е двуколка, а си е истинска каруца, при това страхотно заякчена, за да носи тежката картечница "Максим" (понякога и "Шварц-Лозе"), да се носи с най-голяма скорост през огнените версти на степта и да коси преследващите я - белогвардейците или бандите на Махнò. Наистина е въпрос на знания и възраст. Абсолютно обаче не успях да си обясня как стана така, че "Роман от Дончо Цончев" ми излезна "Време разделно"! Или например "Свещен хляб", което се получи "анафора" (и пак е добре, че не съм срещнал термин от литературознанието, който да излезе "нафора", но от друга страна, как бих могъл да твърдя, че съм решил всички кръстословици в България!)... А как ти се струва това: "Дълъг ОРАТЕН остен с малка лопатка отпред"? При правилно решаване лично на мен ми излезна "копраля", но как да заспиш спокойно след това "оратен"? (Впрочем, приятелю, аз имам една надежда: копралята със сигурност ще се появи отново - вече с по-подробно обяснение - и аз може би вече ще мога да разбера какво е "оратен". Защото държа да ти кажа, че според отличните ми и дългогодишни наблюдения съставителите на кръстословици умеят да се учат от предходниците си. Дадена дума може дълго да липсва в кръстословиците, а после тя внезапно се появява, а оттам насетне да я има задълго, преди отново да изчезне. Например "Съдебни заседатели в древния Рим" - "асесори": с тия асесори стана точно, както ти го казвам! Тъй че затварям скобата.) Има и думи, които постоянно присъстват, но някак си се сменя модата на легендата им. Да вземем за пример "Титаник". "Титаник" от "Потънал през еди коя си година английски параход" се издигна до "Филм с Леонардо Ди Каприо", но сега отново си е потънал английски параход. А има и точно обратен пример - за постоянство, един вид. Той е "Наш икономист" с пет букви. "Натан". Жак Натан оцеля. Можеш да го срещнеш в творби отпреди 10 ноември 1989 година, и след.

Понякога кръстословицата може да бъде и извор на искрено развеселяване. Ще ти дам конкретен пример със себе си...

...На мен не ми е дадено да знам къде е бил на официално посещение младият Василев на 21 юли 2004 по обед, но лично аз бях на ямболската гара - чаках влака от родния град на младия Василев. Влакът закъсня точно 1 (един) час, тоест време, напълно достатъчно да си спомня дали ми се е случвало напоследък да дочакам влак, дето да не закъснява. Спомних си такъв случай: веднъж през 1986-та "Диана експрес" пристигна навреме. Спомних си също така и как наскоро дерайлира друг един експрес, което съвпадна с публикуването на списъка, по който ще бъдат спирани влакове, което пък спиране, както е известно, се прави с цел подобряването на железопътния транспорт.

Влакът пристигна с един час закъснение. Това май вече го казах, но още не съм казал ЗАЩО беше закъснял този път той.

Беше се запалил вагон!...

Това се случи точно в деня, в който вестниците излязоха със съобщението, че Ал Кайда ще потопи България и Полша в кръв и всеки може да си представи какво им е минало през главите на пътниците.

Няма значение. Друго искам да кажа. Сядайки с един час закъснение във влака, по стар народен обичай почнах да решавам кръстословица. В която кръстословица една от неизвестните думи трябваше да означава "Таблица за движението на влаковете".

Излезна "разписание".

Домнуле, приятелю!

Имаме тука едно гевезе - интелектуалец, божем! - да видиш какво твърди! Твърди, че кръстословиците - тяхното съдържание и техният смисъл - били краен резултат от стремителното оскотяване на народа. Били израз на това, че сме се намирали в един мирен преход към кретенизъм и всякакви други такива малко приятни неща. Били същото, каквото били видеото, телевизията, компютърните игри, в които невръстни деца яростно се избиват с другарчетата си (и това далеч не е просто виртуална работа, понеже другарчетото ти е на съседния компютър и ти, пикльото, го псуваш с думи, които карат възрастния да се черви, а често и изобщо да не ги е чувал).

С една дума - точно обратното на четенето на книжка.

Забелязал ли си ти например - ми вика - че в спомагателните речници под кръстословиците винаги е даден я испанският философ и писател (1964-1936), я холандският философ (1632-1677), но никога името на футболист или автомобилен състезател, освен ако футболистът не е бивш или национал от някоя забутана африканска държава. Предполага се явно, че средностатистическият любител на кръстословици никога няма да е чувал за Унамуно и Спиноза, още по-малко пък за Еак (който, разбира се, е "съдия от др. гр. митология"), обаче и от сън да го вдигнеш, за да ти реши някоя кръстословица, без да се замисля, ще напише "Даниел Боримиров" отвесно и "Алези" водоравно. Няма страшно - това никак не се отразява на самочувствието. Номерът е ясен: решаваш кръстословицата, Унамуно и Спиноза са ти дадени отдолу, и ти вече можеш да приемеш съобщенията от по-вътрешните страници, където се казва, че ние, българите, сме втори в света по ум и интелект. След евреите, което също значи много.

Възможно е да е прав, но аз не мога да кажа дали е прав, или просто омерзително злослови. Човек трябва да се отстрани от едно нещо, за да го види и разбере, а оттам и да го оценява по един или друг начин.

А пък вътре ли си - целият си вътре!

Тъй навремето Иван Кулеков беше написал нещо зловещо по този въпрос. В неговия труд се казваше, че в страната на джуджетата всички са джуджета, но те не забелязват това; в страната на великаните всички са великани, но те не забелязват това; а в страната на нормалните хора всички са нормални! Но те не забелязват това! Оттам можем да изведем доказателството, че в страната на оглупелите хора всички са оглупели, но те не забелязват това. А още по-точно, че в страната на кръстословиците всички са кръстословици, но те, разбира се, не забелязват това. Поне не сега.

Но това - само при положение, че познатият ми навъсен интелектуалец е прав в приказките си.

PS: Впрочем, приятелю, държа да ти кажа и това, че и аз израснах до герой на кръстословица. Отначало като ми се обади един колега да ме пита ехидно за "Роман от Христо Карастоянов", помислих, че се будалка това прасе, но след това го видях с очите си!...

Та ако ти е попаднал въпросният вестник, пиши и няма да сбъркаш: романът се казва "Смъртта е за предпочитане".

 

 

© Христо Карастоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.05.2005, № 5 (66)
















Партньори