Христо Карастоянов - Книгата, или поздрав към участниците в конкурса за кратка проза

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КНИГАТА,
или поздрав към участниците в конкурса за кратка проза

Христо Карастоянов

web

"... по онова време Тъпотията не съществувала, защото азбуката още не била изобретена."
Ромен Гари, L'Angoisse du roi Salomon

- Добре, добре! - каза тя. - Не ми се разправя с тебе и няма да ти се обадя никога повече...

Каза тъй, грабна си възмутено чантата и си тръгна под всичките онези сенки на кипналите в предпазлива резеда кестени по "Раковска".

И какво можех да направя, а? Какво можех да направя?

Бяхме се сдърпали, вярно, защото тя каза, че книгите са целомъдрие, лишение, прелестна щедрост, трудолюбие, търпение, добродушие, смиреност, и въобще - нещо, пред което трябвало да мълчим и да благоговеем. А аз й виках, че според мен тия нейни книги са похотливост, чревоугодничество, отвратително скъперничество, леност, гняв, завистничество, горделивост, и въобще - какво ти тук благоговеене, само дето ебахме мамата на горите да печатаме книги, а от съседната маса бяха млъкнали и ни гледаха гнусливо и един пич дори врътна ръка с онзи жест, който обяснява всичко.

Точно тогава тя каза онова: "Добре, добре!" - и че нямало повече да ми се обади, и стана, та се махна.

- Забрави си книгата! - подвикнах разочаровано, обаче тя дори не се обърна.

Само махна с ръка. Отървах се леко, защото тя ставаше истинско бедствие, ако някой седне да й противоречи, цяло нещастие ставаше.

Онзи, дето преди туй беше врътнал ръка, че не сме в ред, се изкиска и рече: "А сега опитай с картечницата!" - и на съседната маса всички се изсмяха гадно. А един друг се провикна: "Да живей свободата!" - и другите пак се захилиха.

Мина някаква кола и отвътре тътнеше такава опустошителна чалга, че отдето минеше, алармите на другите коли запищяваха - тънко, дебело, дълго, тънко, дебело, дълго, тънко, дебело, дълго...

Едвам ги оправиха да млъкнат.

Станах и се махнах оттам. Книгата обаче така си и остана на кривата и лепкава масичка, където някой беше разсипал пепсито си ли, кафето ли - не знам, но лепнеше.