ДУМИ ОТ ЗАБРАВЕНА ПЕСЕН

Христо Карастоянов

web

И друг път се беше събуждал с някаква песен в главата, но този път там имаше само мелодия, а думи - не. Не можеше да си ги спомни и си помисли с досада, че дълго ще се мъчи...

Асансьорът, разбира се, не работеше, и трябваше да слиза осем етажа по стълбището, което се виеше между олющените стени с отвратителните петна от стари наводнения и глупави ремонти. Навън миришеше на дим и мърша, отсреща в градинката още висяха дълги парцали от полицейската лента - по-предния ден там бяха открили труп - а отвъд сивите блокове виеха сирените на пожарните.

В автобуса беше по-мръсно от преди и се люшкаха парцали отпран гетинакс. Пътува дълго - пак бяха отбили движението. Или имаше авария, или беше станала тежка катастрофа, а може и да е било бомба, всъщност вече му беше все едно... - знаеше само, че пак ще закъснее и пак ще се свива гузно. Песента със забравените думи обаче продължаваше да звучи в главата му - дори и когато му връчиха заповедта, че е съкратен. Дори не се ядоса: беше свикнал с мисълта, че точно с него ще започнат... Все пак се скара с шефа си: не искаше да му плати дните от дълго неизползваните отпуски...

Денят се влачеше все такъв мрачен. По обед вече беше официално безработен, но си каза, че от утре ще му мисли. Купи си някакъв остарял вече вестник и седна да изпие една ракия в кафенето отсреща, където беше шумно и където той изпсува с омраза в оловната мътилка... Във вестника пишеше, че токът поскъпвал и че в центъра на София пак имало престрелка. Захвърли го върху мръсната маса, тресна набързо блудкавата ракия и се махна от там.

Огледа се нагоре, където пред старата автогара едни момчета се биеха, после надолу към площада, където трима полицаи се разправяха с орляк просяци...

И точно тогава се сети!

Онази песен се казваше "La vie en Rose"!...

© Христо Карастоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.06.2004, № 6 (55)